Знаете ли как можете да се сдобиете с паркинг скоби за левче? Сега ще ви разкажа. Столичният център за градска мобилност ми става все по-мил, особено след като ми сложи паркинг скоби на колата почти едновременно с момента, в който пуснах есемес от 1 лев, както си му е редът. Ето как се случи това. Паркирам в зелена зона, напускам автомобила, запътвам се към офиса и по пътя изпращам есемес, защото имам бърза работа и нямам време да чакам да ми изписка сигналът за получено съобщение.
Когато се връщам обратно при колата още не е изминал платеният един час престой, но – изненада! Ето че някой вече е поставил паркинг скоби на една от предните ми гуми. Броя до десет, за да не изкрещя и се взирам в отбелязания час върху бележката под чистачките – 10.15 ч. След известно ровене в телефона се взирам и в часа на изпращане на есемеса: 10.15 ч. И това, ако не е магия! Откъде се появиха тия паркинг скоби? От небето ли? Дори ако в центъра за градска мобилност са получили есемеса в 10.16 ч, излиза, че неговите служители са ме дебнали да изчезна зад първия ъгъл и са се устремили със скоростта на светлината да сложат паркинг скобите.
Постепенно се отдавам на размисъл и чакане… Не след дълго идват приятелски настроените служители на общината и питат с усмивка: “Какво ще правим сега?” И аз като тях, но без усмивка: “Какво ще правим наистина… На мен паркинг скоби не ми трябват, а на вас?” Показвам гордо изпратения есемес, единият се почесва по носа, прави проверка с апарата и се оказва, че да – есемесът пристигнал в центъра в 10.17 ч. Голямо закъснение наистина, достойно за паркинг скоби. Все пак човекът се притеснява от нахъсания ми вид и звъни на шефа си да пита дали да ги сваля тия паркинг скоби и дали да ми взима 10 кинта? Шефът му обаче изобщо не се притеснява и ми предава, че ако не съм доволна от Центъра за градска мобилност, трябва да подам жалба на улица еди коя си, на еди кой си номер.
Междувременно обаче трябва да им платя „услугата” по поставянето на паркинг скоби. И тъй като съм на работа, и тъй като бързам, плащам 10 лева, освен вече платения 1 лев и започвам да обмислям люта жалба, което да изпратя на улица еди коя си. В нея смятам категорично да заявя, че ако искам паркинг скоби, ще си купя, но не от столичния център за градска мобилност. По закона на Мърфи обаче, докато ми остане време да седна да си съчиня жалбата, за зла беда изчиствам съобщенията от телефона си, които вече са достигнали близо 1000.
Така от случката с паркинг скобите не остава и следа. По-късно разбирам, че и без това произшествие /изтриването/, нямаше да получа справедливост и пак трябваше да си платя за удоволствието да ми сложат паркинг скоби. Кой е виновен ли? Парламентът, разбира се. Там приели една поправка, с която глоби до 50 лв. не могат да се обжалват. Както се казва – честито на печелившите! Все пак срещу 10 лева общинският служителят ми даде съвет и аз го споделям с вас безплатно: “Като паркираш колата, не трябва да излизаш от нея веднага. Пускаш есемеса и не мърдаш отвътре, докато не получиш потвърждение.” Иначе – паркинг скоби не ти мърдат!