Всеки един от нас пази особено топъл спомен за любимата си детска дреха. Това може да са били първите дънки, които сте получили като подарък за Коледа, или прекрасната червена рокличка, която сте носели на първия си учебен ден, или просто най-обикновен спортен панталон, с който всеки ден сте слизали пред блока и сте играли и лудували с приятелите си.
Но какво се случва с тази наша особено любима детска дреха?! Ако тоалетът, който толкова много сме харесали в детството си, е официален, да речен рокля от специално училищно тържество или костюм за определен празник, то много често майките ни прибират тази детска дреха и ни я запазват. Така след години, когато случайно се натъкнем на любимата си официална детска дреха в гардероба, прекрасните спомени наново ще нахлуят в нас, припомняйки ни вече забравени емоции. Напълно е възможно тази любима наша детска дреха да бъде носена дори от собствените ни деца. Така тя ще бъде специална не само за нас, но и за самите тях.
Но ако най-специалната детска дреха за нас са били късите панталони, с които ритаме топка пред блока с приятели или караме колело из квартала, то те едва ли ще се запазят през годините. Тук случаят е точно обратен – обичаме да носим тази ежедневна детска дреха до последната възможност, която имаме, до мига, в който тя вече ще ни е малка или дори толкова износена и скъсана, че едва ли ще има смисъл да я запазим за в бъдеще. За съжаление тази детска дреха няма да може да бъде носена от нашите деца. Но споменът за тази любима детска дреха ще ни остане мил и всеки път, когато разглеждаме стари снимки и се видим облечени в тези изцапани къси панталони с ожулени колене, ще се усмихнем и ще си кажем тихичко – „Това беше любимата ми детска дреха!”.