Високите токчета – Защо сме ги измислили?
Поколения наред те означават женственост и обаяние – но някога чифт високи токчета са били основен аксесоар за мъже.
Красиви, провокативни, секси – високите токчета могат да бъдат всичко това и още, но дори и най-ревностните фенове няма да заявят, че са практични.
Не стават за дълги разходки и шофиране. Заклещват се в разни шахти и други отвори. Жени с високи токчета стоят далеч от лед, трева, павирани улици и хлъзгави подове.
Високите токчета не са известни с комфорта си. Сякаш не са били създадени да се върви с тях.
Така е! Първоначално са използвани за друга цел.
“Високите токчета са се носели векове наред в близкия изток като форма на ездачна екипировка” казва Елизабет Семелхак от музея на обувката в Торонто.
Отличното яздене е било много важно за стила на битки в Персия – историческото име на сегашния Иран.
“Когато войника се изправел на стремената, токът му помагал да задържи стабилно позицията си за да може да стреля с лъка си по-ефективно.” казва Семелхак.
В края на 16 век тогавашния шах на Персия – Абас I имал най-многочислената конница в света. За него се знае, че поддържал връзки с владетели от Западна Европа, който му помагали да надвие най-големия си враг – Османската империя.
Чифт Персийски обувки от 17 век, покрити с шагрен – конска кожа с пресован синап.
През 1599 г., Абас изпратил първата дипломатична мисия до Европа.
Вълна от интерес за всички персийски предмети заляла Западна Европа. Персийските обувки били приети с ентусиазъм първо от аристократите, за да придадат на стойката си мъжествен вид, който сякаш изведнъж само високите токчета можели да набавят.
Когато носене на високи токове се впуснало като мода и в по-ниските нива на обществеността, аристокрация отговорила с драматично увеличаване на височината на тока – и така високите токчета се родили.
В калните, разнебитени улици на Европа през 17 век, тези нови обувки нямали никаква полезна стойност, но това било целта.
“Един от най-добрите начини общественото положение да се покаже е чрез непрактичност.” Казва Семелхак, като добавя, че по-горната класа винаги е използвала непрактични, некомфортни и луксозни дрехи и аксесоари, за да обявят ранга си пред обществото.
“Те не са в полетата да работят и не им е нужно да вървят толкова много.”
Луи XIV носейки запазената си марка токчета.
Като става въпрос за най-известния колекционери на обувки в историята, Имелда Маркос на тогавашните времена е бил Луи XIV от Франция. За велик крал той е бил доста нисък – 1.63см.
Той допълвал стойката си с 10 сантиметрови токове, често украсени с изображения на бойни сцени.
Подметките и токове винаги били червени.
Боята била скъпа и оставяла войнствен оттенък. Модата бързо се разпростряла през морето. На портрета на Чарлз II от Англия през 1661 г., той носи чифт пурпурно червени, френски токчета, а е бил висок 1.80см.През 1670 г. Луи XIV издал указ – само членове на неговия двор имат право да носят червени токчета. Теорията е, че всички в Френското общество можели да погледнат надолу и да разберат дали някой е от близките на краля или не. Както в практиката, неоторизирани имитации също са били налични.
Въпреки, че Европейците първоначално са били привлечени от Персийските токчета заради “мачо” вида, който им придавали, мания при женската мода за взаимстване на елементи от мъжкото облекло скоро се разпространила.
“През 1630 г. жените се подстригвали късо и добавяли пагони на техните тоалети.” Казва Семелхак.
“Те пушили лули, носели мъжествени шапки и така приели и високите токчета. Било е усилие да “омъжественят” аутфита си.”
Дотогава, Европейската по-висока класа следвала унисекс мода при обувките, но в края на 17 век нещата започнали отново да се променят.
“Започваме да наблюдаваме промяна в този период.” Казва Хелън Пърсън от музея “Victoria and Albert” в Лондон. “Мъжете започват да имат по-квадратен, по-укрепен, нисък ток, а женските токчета стават тънки и по-заоблени.
Предните части на обувки често са били скосени, за да може, когато ходилата на жената се видят под полата да изглеждат малки и фини.
Превъртаме няколко години напред, когато мъжката мода се изместила напред към по-практичното облекло. В Англия аристократите започнали да носят по-семпли дрехи. Мъжете също така започнали да изоставят бижутата, светлите цветове и показни платове и приели по-тъмни и по-хомогенни облекла. Облеклото на мъжете вече не показвало техния социален статус и докато това се случвало, разликата в модата на двата пола започнала все повече да се отличава.
Високите токчета вече изглеждали глупава идея и мъжете спрели да ги носят към 1740 г.
Изпаднали от също и от женската мода през Френската Революция заради непрактичността си.
Времето когато токчета се върнали на мода, в средата на 19 век, фотографията трансформирала начина по който модата и образа на жената са представени.
Първите, който се възползвали от новата технология били тогавашните порнографии, снимали голи жени за мръснишки пощенски картички с модели в класически голи пози, но с модерните високи токчета.
Семелхак, авторката на “Височините на Модата – Историята на високата обувка” вярва, че асоциацията с порнография довела до това, високите токчета да се смятат за еротично украшение за жените.
До тук с историята на обувките. На днешни времена обаче… Всяка жена има нужда от поне 1 чифт високи токчета – Пет причини да си купите обувки с токчета.