Преди векове книгите са била почти вещерско пособие. Твърде малко са били тези, които са можели да четат, а и творбите са били твърде малко. Преди Гутенберг е било истинско постижение да се напише цял свитък, да се размножи и да се съхранява. Освен пожарите и набезите на разбойници, най-голямата опасност за словото са били неграмотните владетели и фанатизираните църковници. Библиотеката в Александрия – едно от най-великите чудеса на света, в което се е съхранявало словесното наследство на целия древен свят – е било безпощадно опожарено от християни-фундаменталисти, които са се страхували от това, че може да се прочетат истини извън Библията.
Затова книгите и днес се възприемат като чудо. Дори след епохата на Ренесанса, когато стават доста по-достъпни и разпространението им е въпрос на добро желание, а не на геройство, те се въприемат от атавистично настроеното ни съзнание като нещо магическо, като врата към нови светове чрез чудотворството на думите.
Има много начини да се наслаждаваш на съдържанието, скрито между двете корици. Можеш да следиш със затаен дъх добре заплетен сюжет. Можеш да се опияняваш от играта на думи и стилистичните похвати. Можеш да откриваш отговори на въпроси, които още не си задал или които ти разкриват смисъла на личното съществуване. Книгите съдържат в себе си всичко това – насладата, напрежението, откровението. Подобен синкретизъм няма в нито едно друго произведение на изкуството. Никъде образът в главата не е толкова пряко свързан с изобразения. Литературата събужда всички сетива едновременно, като ги кара да реагират дори на несъществуващи в реалността дразнители. Именно тази настойчивост и активност на възприятията е в дъното на библейското прозрение „В началото беше Словото”. Практически всеки читател сам сътворява нов свят, преобразявайки думите в символи в съзнанието си. Дори писателят да е детайлизирирал всяко описание, не е възможно то да бъде възприето по еднакъв начин от различните читатели. Това води и до разминаването в усещанията, когато гледаме филм, направен по книга. „Това не е онова, което четох”, си казва всеки от нас. И сме прави, защото ние всъщност наблюдаваме на екрана прочита на режисьора.
Книгите са потвърждение на твърденията на древните, че във всеки човек се крие бог.