За град като нашия – с около 100-хилядно население – преминаването през центъра на извънгарабитен транспорт с епохални размери е събитие с извънмерно значение. Разбирам усмивката ви – “извънгабаритен транспорт”, “извънмерно значение” – сякаш преувеличавам нещата. Но не, ни най-малко не ги преувеличавам.
Който е бил през онзи ден в нашия град, помни как от ранна утрин из центъра щъкаше полиция и се мотаеха някакви хора със светлоотразителни жилетки, които нещо мереха, записваха, уточняваха се по телефоните и пак мереха (вероятно на познатия ни принцип“три пъти мери, и внимателно само веднъж режи”). Два “паяка” шетаха по булеварда и вдигаха всички непреместени коли. И как иначе – нали трябваше място за извънгабаритния транспорт, можеше да се окаже, че дори булевардът му е тесен, какво оставаше при паркирани коли.
В интерес на истината предния ден навсякъде бяха разлепени обяви, че през центъра ще премине извънгабаритен транспорт и по този случай се забранява паркирането от определен час на избраната дата до часа и датата който приключва (бяха си оставили луфт за евентуални непредвидени произшествия). Явно беше точно така – очакваният извънгабаритен транспорт щеше да бъде с извънмерно големи размери.
Някъде към обяд сякаш за миг градът стихна, опустя, докато от далечината се зададоха сюрия хлапета, които възторжено крещяха и се премятаха с цигански колела. Беше повече от ясно – задаваше се извънгабаритен транспорт и явно представляваше доста любопитна гледка, щом дечурлигата така крещяха. Скоро отвсякъде заприиждаха граждани и се струпаха да зърнат извънгабаритния транспорт. И наистина си струваше – беше нещо нечувано гигантско, алуминиево, блестящо. 5 плюс 3 плюс 3, преброихме осите – с 11 оси с по 4 колела се придвижваше извънгабаритен транспорт едва-едва. Хората се трупаха наоколо, но пазеха тишина, сякаш суеверно вярваха, че всеки по-висок тон може да наруши движението и да обърка нещо.
“Турбина” – каза някой, това е турбина за гигантската ВЕЦ, която строяха долу край реката. Турбина ли беше наистина, в момента сякаш нямаше толкова значение – беше нещо гигантско, пълно с машинарии, сложно и комплексно – произведение на човешкия гений, което сега се банализираше под формата на един извънгабаритен транспорт.
Пилотната кола проблясваше, полицаите вървяха наоколо леко настръхнали и се оглеждаха на всички страни, хората със светлоотразителни жилетки също бяха нащрек, да не би в последния момент нещо отнякъде да изскочи и да наруши хармонията на величественото придвиждане на извънгабаритния транспорт. Гледката наистина си заслужаваше – извънгабаритен транспорт – който наподобяваше извънземен Гъливер, когото хората бяха пленили и сега придвижваха към специално отредения му затвор долу край реката.