Управлението на автомобил е действие, което едновременно се асоциира с отговорност, безопасност, практичност, и не на последно място удоволствие. Безопасността зад волана винаги се е определяла от нас самите, но кога сме най-безопасни? Когато сме още плахи и караме бавно и внимателно, или когато сме самоуверени и натискаме малко по-смело газта?
Често се шегуваме, че ако сега отново се явим на външен практически изпит за шофьори, ще се провалим. Това далеч не е така. Просто с годините шофирането се е превърнало в рутинно действие и всъщност просто вече не му обръщаме такова внимание. Престрояванията отдавна не са толкова драматични, колкото в началото. Левите завои на светофар без секция са просто досадни, но не и ужасяващи, а изпреварванията някак неусетно се превръщат в най-забавната част от шофирането. Дали пък наистина ще се изложим, ако отново се положим практически изпит?
Представете си за миг, че зад вас кара полицейски патрул. Ще се почувствате точно както на външен изпит по кормуване. Ще започнете да спазвате ограниченията за скорост, ще спирате на всички пешеходни пътеки и стопове, ще спазвате всички останали пътни знаци и маркировки, но най-вече ще гледате огледалата и няма да отлепяме поглед от залепената зад нас полицейска кола. Ако возите така изпитващ 40 минути, то вие със сигурност ще защитите шофьорската си книжка.
Какъв би бил извода от всичко това? Много просто, колкото повече внимавате в пътната обстановка, гледате в огледалата, спазвате знаците и маркировката, толкова по-сигурно и спокойно ще се движите. Пътната мрежа непрекъснато се модернизира и вече виждаме иновации като шумна пътна маркировка, светлоотразителни пътни знаци и дори триизмерни изображения на пътя. Пътната сигнализация не е случайно там и не е само за начинаещи. Тя е там да ни защити, напътства и предупреждава. С времето придобиваме рефлекси, които ни карат да сме по-дръзки и това е напълно нормално, но главната ни цел на пътя е стигнем живи и здрави до крайната цел.