Какво е егоизъм ли? Какви са основните разлики между егоизъм и алтруизъм? Кое да изберем? Не не натискайте хиксчето горе вдясно, мислейки си “офф това е поредният перко без работа, който ще не дрънка философски простотии и ще морализаторства”. Нямам такова намерение. Мнението ми за егоизма нито е традиционно отрицателно, нито е опит да се изсмучат някакви положителни негови страни, колкото да се изкара интелигентен.
Всъщност за мен егоизма е нещо изцяло положително – без нотки на съмнение, без нюанси, без изключения. Истинският егоизъм е истински градивна философия.
Въпросът всъщност опира до подхода към живота, до избора на отправна точка. Когато става дума за егоизъм, знайте, че отправната точка са ценностите, а подхода към живота е съзнателното им изграждане и поддържане.
Не, няма нищо лошо в това да се стремиш към ценности и лично щастие. Лошо е когато се опитваш да докажеш, дори и на себе си, че не е така. Тогава се фокусираш основно върху отражението си в очите на другите. И започваш да цениш повече одобрението им, възхищението им, благоразположението им. Така постепенно започваш да се подчиняваш на някакъв неясен дълг към нещо неясно като обществото, приетото, традицията. И зарязваш принципите и интересите си. И започваш да правиш все повече жертви. И се превръщаш в робот, в алтруист.
Де факто основната разлика между егоизма и алтруизма е в мотивите за действието. Втората, която е свързана с първата като сестра-близначка, е в обектите на действието, в получателите и консуматорите на полезните му ефекти.
Докато при алтруизма както мотивите, така и обектите на действието са неясни и абстрактни, при егоизма те са съзнателно дефинирани конкретни ценности. За алтруиста е важно да се впише в нормите на обществото/групата, да спази ритуалите и традицията, да изпълни някакъв дълг. И точно заради тази размитост на мотивите, действията на алтруиста в 90 % от случаите са жертви, а в останалите 10 % той се самоуспокоява, че са жертви. За егоиста е точно обратното. Егоизмът не признава възгледа за добродетелта на дълга и жертвата. Тъкмо напротив, при егоизма водещ мотив е ценността и/или комплексът от ценности, които, ЗАБЕЛЕЖЕТЕ, извършващият действието човек може да изконсумира, най-малкото под формата на удовлетворение от собственото действие и от постигнатият резултат.
Друга, макар и не толкова ярка, но пак съдържателна, разлика между егоизма и алтруизма е в характера на моралното възнаграждение. Алтруистът не смее да признае и се опитва да потисне гордостта и щастието от създадения резултат. За него той е просто символ на изпълнен дълг, към който като се добави направената жертва, или поне усещането за направена жертва, не носи кой знае какво морално удовлетворение. И накрая към тази потискаща алтруистична манджа се прибавя и възгледа за добродетелта на скромността. Така, чисто психически, постижението в главата и сърцето на алтруиста отшумява като лек морски бриз в някое съвсем затънтено кътче.
За човек, признал и реализиращ философията егоизъм, нещата протичат по съвсем различен начин. Егоизмът, истински чистият егоизъм, ако постижението е истинско, не позволява на еуфорията да мине толкова срамежливо покрай душата и ума. Егоизмът дава моралната смелост на човек да изживее гордостта от стореното и да се зареди от нея с нова енергия. За егоистът, гордостта е ново, подобрено гориво, което ускорява скоростта на развитие.
Разлика има и в процеса на взимане на решения. Алтруизмът възпитава у човека нерешителност, свян, колебание, желание за непрестанно допитване. Егоизмът, особено при наличие на значими предишни постижения в съответната област на действие, изгражда у човека увереност, убеденост, решителност. Егоистът знае, че положителният резултат изисква насочено действие, което предполага смелост в дадена ситуация, която се ражда от увереността в собствените сили.
И накрая, може би най-вълнуващата, противоречива, даже любопитна разлика между алтруизъм и егоизъм, се проявява в различния подход при изграждането и поддържането на взаимоотношенията. За алтруизма като кодекс на поведение е важно самото изграждане и поддържане на взаимоотношенията. Последните се определят като ценности и то често като основни ценности, като ценности от първи ред. Освен алтруистичната нагласа към жертва и дълг абсолютизирането на взаимоотношенията е основна причина алтруизма да е философската основа на социалната държава. Водени от алтруизма, хората са готови на всичко, или почти всичко, само и само да поддържат взаимоотношенията. Затова алтруистично настроените хора обикновено са пасивни във взаимоотношенията с останалите. За тях е по-важно просто да знаят, че съществуват някакви взаимоотношения и че при нужда те биха направили по някоя и друга жертва, за да подкрепят взаимоотношенията, но не смятат, че трябва да действат, създавайки ценности за останалите участници. Те считат, че последното е по-скоро изключение, подарък и са страшно изненадани, ако другите започнат да изискват от тях целенасочени действа за създаване на ценности.
Обратното е за тези, чиято философия е егоизма, рационалният егоизъм. Те абсолютно осъзнават, че взаимоотношенията са просто инфраструктура, просто средство и че нямат самостоятелна стойност. За егоистите единственият смисъл на взаимоотношенията е производството, споделянето и консумацията на ценности, в резултат на изградените взаимоотношения. Така за един егоист близкия човек е специален, първо, защото притежава уникално богатство в себе си, защото е уникална личност, и второ, защото изразява вътрешната си ценност в конкретни действия и поведение и така създава ценност, които егоистът с радост консумира. Това не се харесва на много хора, защото внася елемент на взискателност във взаимоотношенията, внася концепцията за изискващият човек, който се задоволява единствено с ценности и принципи, изразявани в поведение и действия. Много хора обаче се отнасят лениво към взаимоотношенията и затова предпочитат неангажиращата алтруистична философия, която подкрепя безусловната любов.
И за финал: Вие какво предпочитате – живот, изпълнен с вдъхновени градивни действия и пълноценни взаимоотношения, основани на искреност, директност и почит към ценностите, или живот, носещ на гърба си неясен дълг, в посока определена от вече приети от друг схващания и абсолютизирани взаимоотношения, основани на чувство за принадлежност, без истински мотив? Егоизъм или алтруизъм?