Езикът без съмнение е най-важният и най-ефективният инструмент за провеждане на ефективна комуникация. Езика е инструмент за предавате или споделяне на информация и знания, опит и възприятия, чувства и мисли. Без помощта на езика за воденето на диалог, комуникацията между хората и споделянето на информация би била трудна, ако не и напълно невъзможна.
По-специално, майчиния език е езикът който човешко същество учи от раждането и е основната база за социолингвистична самоличността на даденото лице. Той е съществен елемент на националната идентичност на човека и основен параметър на културата.
Майчиният език за всеки народ е социална институция, която изразява определена философия за живота, определен стил на живот и етнос. Чрез граматиката на езика, морфология и синтаксис, лексика и значението на думите, буквално и преносно, както и цялата структура на езика отразява възприятията, политическа и културна история на всеки народ. Начинът по който тези хора се възприемат от света. Родния език за хората и за нацията е специален, следователно не всеки чужд език може да е със същото значение за тях и не може да бъде заместен с него.
Националния език е майка за всички народи, той е техният свят, мислене, самото себе си, изразява атрибути и се идентифицира с националната култура. Успоредно с това, съществува тясна връзка на взаимозависимост между културното ниво на всеки народ и нивото на националния им език.
Хората които подценяват и презират майчиния си език, подценяват и пренебрегват историческата си идентичност, националното си достойнство, националната култура и така се отричат от своята културна отговорност и не допринася за развитието й.
Народения език е повече от просто езика на който са те научили да говориш, защото са те родили и отгледали в определена страна или регион. Това е езика с който първо са ни приветствали на света и го използват за изразяване на любов. Според проучване изучаването на майчиния език от детето започва в ембрионална фаза. В утробата начина по който бебето чува майката е специален. Той се чува „вътрешен” и се чувства така, все едно диафрагмата произвежда различни звуци. Когато се роди познава интонационните модели и разбира че това е речта на майката. Така че от момента на раждането бебето следва характерните мотиви на езика който е слушало още от утробата, особено в последните три месеца от бременността.
За да научите и други езици посетете езиковата школа.