Водата в пчелина е предпоставка за доходно пчеларство. С появата на първото пило трябва да започнат и нашите грижи за пчелите. Именно в този момент, пчелите се нуждаят от вода. Тя е нужна преди всичко за приготвяне на кашицата от прашец и мед за кърмене на пилото. Кашицата се приготвя с вода, а тези пчели, които отделят млечице, консумират много прашец и пият повече вода. Тя е нужна особено през пролетта, когато постъпва по-малко нектар, и през лятото, когато пчелите нямат възможност да излитат при лошо време.
През горещото време и при лоша вентилация, някои пчели донасят вода за разхлаждане на гнездото и за повишаване на влажността на въздуха в кошера. При над 38 градуса по Целзий пчелите не могат да контролират температурата в кошера без вода, спират отглеждането на пилото и консумират вода само за охлаждане на гнездото.
Желателно е в пчелина да има по две поилки. Те да са на завет и на слънце. Водата да бъде топла и чиста. Поилката на пчелите системно се почиства два пъти седмично със сапун и четка. Силни пчелни семейства изразходват по 300 – 400 мл. вода на ден. Пчелини от 50 семейства поемат до 189 литра вода на седмица. За да доставят дневната нужда от вода, пчелите трябва да извършват до 16 000 полети.
Донасянето на вода се извършва от най-старите пчели, които могат да се разпознаят по черния цвят, вследствие оронването на космиците от гърдите и коремчето.
През активния период пчелите си набавят вода от рекичките, чешмите и кладенците; от росата на листата, от помийните ями и локвите. Тези източници често пъти са далече и при лошо време пчелите не успяват да се върнат в кошера. Освен това застоялите води често съдържат зарази. Когато пчелите си набавят вода от чешмите, не само безпокоят хората, но биват лесно стъпквани.
Пчелите изразходват много енергия, храна и време за обезпечаване на пчелното семейството с вода особено при липса на паша. По време на добра паша потребността от вода на пчелите се удовлетворява за сметка на постъпващия в кошера нектар. Съдържанието на вода в нектара достига до 80%, а в меда остава около 20%. Зад това изпарение стои огромен пчелен труд, но част от водата те използват за себе си.
В най-големите горещини, ако до пчелина няма водоизточник, 90% от летящите пчели са ангажирани с доставяне на вода.
Често, тези пчели, които носят ваода, са принудени да напускат кошера в студено и ветровито време. Безценна е помощта за пчелите, ако осигурим на слънчево и заветно място в пчелина подходяща поилка със затоплена вода. Това означава по-малко загубени от студа пчели. Доставянето на вода от водопровода ще спомогне за намаляване на разпространението на болестта нозематоза. Пчелите никога не трябва да се оставят без вода. Водата не е храна, но без нея се раждат непълноценни пчели.
Пчелините не трябва да са около големи водоеми. Това би довело до голяма загуба на летящи пчели.
Твърде важно за успешното пролетно развитие на пчелните семейства е доставяне на вода в края на зимата и ранна пролет. Външните поилки за пчели често замръзват, пчелите трудно ги усвояват и прибягват до течащи студени водоизточници, които са рискови за живота им. За избягване на тези рискове можем да използваме следните два начина за снабдяване на пчелите с вода в кошера. Плодниците са снабдени с наставки /14 см/, с които зазимяваме, изолирайки ги от студените ветрове с найлон. В края на зимата поставяме непосредствено над гнездото буркан с надупчена капачка и пълен с хладка вода. В началото на пролетта използваме специално изработени хранилки /хранилопоилки/. Те са с две изолирани отделения – за сироп и за вода. Покриването на наставката с велпапе и хартия /под покривната табла/ запазва топлина, която позволява използването на водата от пчелите в студените дни.
Хранилопоилката успешно се използва и в по-продължителни безлетежни дни през активния сезон. Това предотвратява опасността от заболяване на пчелите в подобни периоди от майска болест. Целесъобразно е да се подчертае още веднъж, че доставянето на вода в пчелина спомага за намаляване на разпространението на болестта нозематоза.