Още с излизането си през 2008 г. романът “Игрите на глада” на американската писателка Сюзан Колинс получи възторжени отзиви от писатели като Стивън Кинг, Рик Риърдън (“Пърси Джаксън и боговете на Олимп”) и Стефани Майер (“Здрач”). “Игрите на глада” става една от най-добрите книги на 2008 г. според класацията на престижното списание Publishers Weekly, a The New York Times го включва в класацията си за най-забележителните детски книги на 2008 г. “Игрите на глада” е и носител както на редица награди за детска литература, така и на награди като Cybil Winner, отреждани за произведения от жанра на фентъзито и научната фантастика. Какво прави романа “Игрите на глада” толкова харесван?
Може би фактът, че в него може да се открие както динамичен екшън, така и силни драматични чувства като готовност за саможертва, трагична смърт и романтична любов. “Игрите на глада” е написан като достатъчно лесно смилаемо четиво, за да се хареса на поколението между 12 и 18-годишна възраст, но същевременно не е лишен от дълбочина. Действието в “Игрите на глада” е интересен микс между две коренно различни среди – едната бедна, гладуваща и изостана в технологично отношение, като Окръг 12, където, според думите на главната героиня Катнис, човек може да умре от глад в безопасност; другата – богатия, високотехнологичен Капитол.
“Игрите на глада” всъщност се нарича ежегодното състезание, организирано от управниците на Капитола, богата столица на Панем, възникнало исторически след бунт на 13-те по-бедни окръга на Панем срещу Капитол. Вследствие на този бунт 13-ият окръг е напълно унищожен, а 12-те останали окръга са наказани всяка година да избират по едно момче и момиче между 12 и 18-годишна възраст, които да участват в “Игрите на глада”. Избраните 24 момичета и момчета се бият до смърт помежду си, като накрая оцелява само един.
По време на 74-те поред Игри на глада се случва прецедент. 16-годишната Катнис Абърдийн се кандидатира доброволно за трибут (участник в Игрите на глада), след като при ежегодната лотария е изтеглено името на малката й сестра., за да я спаси от почти сигурната смърт. “Игрите на глада” показва по един интригуващ начин, че понякога печели не този, който е най-силен физически, най-бърз и най-амбициозен, а онзи, който е надарен с душевна сила, чистота и доброта.