Измина най-динамичното десетилетие на пазара на имоти в България за цялата история на страната. Това става очевидно ако се проследи динамиката на процесите в имотния сегмент до 2004 година и след това. Фактически 2004 година в някаква степен е преломен момент на пазара на имоти. Макар че всъщност процесите, които доведоха до 2004, започнаха още през 2001 година.
За десетилетието преди 2004, дори за десетилетие и половина преди тази важна и ключова година, в зоната на имотите в България практически не се случи нищо, което решително да промени ситуацията. Накратко, в десетилетията преди 2004 нямаше драма, всичко течеше досадно бавно, прекалено лениво и спокойно и ако изобщо имаше някаква промяна, тя беше твърде дребна и се усещаше слабо, при това години след началото на процеса. Всичко на имотния пазар беше замряло в някаква дрямка, в някаква летаргия, в която пазара беше изпаднал още през 80-те години на 20 век и това почти непроменено състояние имотния сегмент откара чак до 2004 – годината на началото на по-сериозните промени.
Но преди да разгледаме периода след 2004 е необходимо да обърнем внимание на годините преди тази дата. Повечето граждани на България на възраст над 30 години си спомнят състоянието на пазара и цените на имотите в България през този период. В 5-6 големи града цените на жилищата бяха почти еднакви – ако човек искаше да купи имоти в Бургас, в София, в Пловдив или във Варна, трябваше да приготви почти една и съща сума, с разлика средно от около 20-25 процента. Най-масовото жилище беше двустайната панелка, състоящо се от сравнително голям хол, средна по големи спалня и малка кухня, плюс коридор, помещение за баня и тоалетна заедно и още едно помещение в качеството на мазе. Обикновено такъв апартамент имаше един или два балкона. Средната площ на такова жилище се колебаеше между 60 и 70 квадрата, а средната цената на тази средна панелка, в зависимост от града и от жилищния квартал, се движеше между 10 и 15 хиляди долара. И това положение се запази в течение на повече от десет години. Практически, състоянието на имотния сегмент остана в това състояние от самото начало на 90-те години на 20 век до началото на нулевите години на 21 век.
През 2004 се появиха няколко признака за това, че настъпва някаква промяна. Ако през 2003 всички обяви да продажба на имоти бяха все още в долари, то в края на 2004 всички обяви вече бяха само и единствено в евро. 2-3 години преди това в България се бяха появили първите английски купувачи на жилища, бяха направили първите огледи и бяха купили първите евтини селски къщи. През 2004 потокът от Обединеното кралство към България стана плътен и постоянен, англичаните сякаш се наговориха и започнаха да се изсипват в малката балканска страна като река – в периода 2004-2008 по българското Черноморие не остана село, в което поне няколко английски семейства да не са закупили къщи.
Съществена промяна започна по отношение на цените – ако до 2003 цените практически не бяха мръднали, то техния възход започна точно в този момент, като всяка година набираше все повече скорост – поскъпването продължи с още по-високи темпове през 2005, след това се засили през 2006, набра изключителна скорост през 2007 и, съответно, постави рекорд през 2007 и 2008, когато само за две години имотите на територията на България поскъпнаха с повече от 40 процента. Всъщност трябва да говорим за две непълни години – през третото тримесечие на 2008, някъде около октомври месец, изведнъж на пазара за имоти в България повя хлад. След това започна срутването.
Удари вълната на световната финансова криза. Клиентите започнаха да се отдръпват от пазара, започна свободният полет на цените надолу. През 2009 и 2010 практически беше унищожен ръста на цените от 2007 и 2008. През 20012 България се върна в началната позиция на цените от 2004-2005 година. Периода от 2009 до 2012 беше болезнен, но необходим. Той беше положителен поне в едно отношение – в края на кризата на пазара за имоти се възцари стабилност, за каквато пазара отдавна беше забравил. През 2012 падането на цените се забави до незначителните 1 процент на тримесечие, т.е. около 3-4 процента годишно. 2013 мина под знака на застоя. Първите две тримесечия на 2014 година са изключително интересни, тъй като поставиха своеобразен рекорд по отношение на имотите – това са първите две поредни тримесечия от 2008 година насам, през които се отбелязва ръст на цените на имотите в България. Ако трябва точно да се фиксира периода, в който не само кризата в имотния сегмент е приключила, но и е отбелязан реален ръст, то несъмнено този период е първата половина на 2014 година.