Всеки човек сам по себе си е уникален и единствен. Това е ясно за всички, но малко хора го оценяват и вникват в тези неща. В днешно време е трудно да останеш верен на себе си, да станеш глух за мнението на другите и да чуеш собствения си глас, този, който идва от вътре, от самия теб.
промяна
Какво липсва на хората, които не вярват в себе си и какво предизвиква това?
Причините естествено могат да са най-различни. Дали ще са подигравките от ранните детски години, дали отношението на родителите, мненията на приятелите или просто това, че си различен от останалите. Причини най-различни, но виновникът е само един – НИЕ самите.
Ако ние изградим стена срещу тези хора, те никога няма да ни наранят. И не, така няма да повярвате в себе си, но ще направите първата крачка към това. Тази крачка се нарича ОСЪЗНАВАНЕ. Само с мислите си е достатъчно да повярвате на казаното от тези източници и това да рефлектира върху вас. Мозъкът е този орган, който „пресява” всичко видяно, казано и направено. Той трансформира тази информация по начин, който ние желаем. Дали ще я изтрием, дали ще я запомним, дали ще я интерпретираме – това зависи от нас. Това и определя как ще реагираме на казаното направеното и доколко ще му позволим да ни се отрази.
Много често хората ни подценяват, дори несъзнателно. Това могат да направят наши близки, роднини, партньорът ни, приятели и т.н. Подценяването е ключът, който отключва неверието в себе си и дори самокритичността. Фактът, че някой не вярва в нас и открито го заявява ни наранява и тогава е най-лесно да се пречупим, да се откажем и съответно да се съгласим с това. Реакцията обаче не винаги е такава и не трябва да е. Когато ни подценяват трябва точно тогава да впрегнем всичките си сили и да докажем на тези хора, че грешат. Така не само, че им опонираме и доказваме възможностите си, но и виждаме много повече от себе си. Стигаме до там, където сме си мислели, че никога няма да стигнем, правим неща, които дори не сме и осъзнавали, че можем. Най-вече – надскачаме себе си! Тази крачка е ДЕЙСТВИЕ. Тя ни показва, че не се примиряваме с действителността, а реално работим вече върху себе си.
За да възвърнем вярата в себе си трябва ПРОМЯНА в самата ни нагласа за света около нас. Всяко нещо в живота ни е временно, освен ние самите. Това как ние виждаме себе си в света около нас определя държанието ни и поведението ни. Например, ако се мразим и критикуваме постоянно, няма как другите да ни приемат и да смятат обратното. Това е така, защото каквото привличаш към себе си, това и получаваш. Ако знаем мястото си и възможностите си обаче, не само, че другите ще се отнасят с нас както ние очакваме, но дори няма и да ни пука за останалите „доброжелатели”. Всичко е въпрос на нагласа и гледна точка.
Това да повярваш в себе си е трудна задача, особено, ако всички около теб ти натякват постоянно „дефектите” ти. Най-важното е да ПРИЕМЕШ СЕБЕ СИ, такъв какъвто си. Колкото и банално да звучи, това е факт. Не постигнеш ли хармонията вътре в теб, да се съюзиш със самия себе си няма да стане нищо от по-горе написаното. Това да гледаш на себе си, като верен приятел и да разчиташ единствено на собственото си АЗ е най-важната крачка.
Започнеш ли да го правиш, животът ти ще потръгне в съвсем друга посока – ТВОЯТА ПОСОКА!