В последно време се говори много за изменението в наредба Н-18, касаеща подмяната на старите касови апарати с нови, които са снабдени с дистанционна връзка с НАП. Чуха се много мнения по въпроса, за и против. Но изпълнението на наредбата вече е в ход и над 250 000 касови апарати са свързани с НАП. Тоест това вече е факт и не е разумно да коментираме дали тази наредба е правилна или неправилна, а как да се научим да живеем с нея.
Както вече знаем, дистанционната връзка от касовия апарат до НАП е изградена с GSM карта, като се използва GPRS канал за пренос на данни.
Много често възниква въпросът, с какъв мобилен оператор да си изберем комуникацията с НАП. Много от собствениците на касови апарати изявяват претенции към мобилния оператор. За да разберем дали това има смисъл нека да си изясним метода за пренос на данни и кой сключва договорът за таксите на картата и съответно, кой ги плаща. Да това е една голяма каша от касови апарати цени, карти, договори, производители, мобилни оператори …
Производителите на касови апарати, сключват договори с мобилният оператор. След това всяка GSM карта се пломбира в съответното фискално устройство. Собственикът плаща нейната такса за година напред, първоначално със закупуването на касовия апарат, а в последствие през сервизната фирма, която му поддържа устройството. По този начин собственикът на касов апарат никога няма да направи разлика при различните видове мобилни оператори. Важно е само дали на определеното работно място на фискалното устройство има достатъчно добър обхват на даденият мобилен оператор.
За всеки потребител на фискално устройство е важно да знае, че той самоволно не може да смени GSM картата си, защото тя е „закачена” към серийният номер на касовият му апарат и номера на фискалната памет. Това е необходимо защото, трафикът на информацията от касовия апарат не стига директно до НАП, а минава през сървърът на мобилния оператор и след това през сървърът на производителя на съответното фискално устройство.