От известно време, като човек, правещ сайтове и копаещ в дълбините на SEO оптимизацията ме занимава един въпрос – Кое е по-важното? Дизайнът, съдържанието или входящите връзки към сайта? Начел съм се на мнения на „световно известни” майстори на сайтове, които твърдят, че „съдържанието му е майката”, дизайнът е само една обвивка, която пък според вкуса на посетителя била много съмнителна и т.н. Недоумявам, от кой ъгъл да погледна на нещата, за да бъде хем вълкът сит, хем агнето цяло. Дали всепризнатите гурута на сайтостроенето не са толкова добри като дизайнери, та скриват тази си немощ зад многото думички, които в повечето случаи са изписани от друг, а от тях се иска „copy” и „paste”.
Дали пък наистина съдържанието прави сайта? Дали пък и двете не са еднакво важни? А къде се намира SEO-то в тази връзка? Добре, нека оставим за сега настрани оптимизацията и да се съсредоточим върху самия сайт. По-лесно ще е. От житейския си опит знам, че „еднакво важно” нещо по света няма. Всичко е различно, макар и с малко. Тогава колко процента да дам на дизайна и колко на съдържанието, за да стане сайтът хармоничен и супер изтикан от търсачките напред. Как да постигна лелеяната хармония, че когато посетителят отвори сайта, да хлъцне от възхищение, а после в унес да се потопи в необятното съдържание? Как и колко време да задържа средния посетител на първата страница и той, хем да се удивлява на шарения дизайн, хем да види рекламите и хем да намери това, което търси. Колко? Три, пет, десет секунди? Ако е повече – ще отлети с последното кликване. Къде да сложа линка (бутончето или картинката, която да му каже „Ела, тук съм, заради мен ти написа в Гугъл думата, по която търсиш информация”.
Много въпроси, на които може би няма да намеря точен отговор. Доста колеги дизайнери не си ги задават и спят добре. Но аз се измъчвам.
Американците са му намерили колая. 90% от сайтовете им приличат на вестници. Дори са по-долу от вестници. Във вестниците все пак има снимки, раздвижване. Натъпканите с текст сайтове правят отчаяни опити да борят търсачките. Не знам кога, но сигурно ще дойде време, когато ботовете на търсачките ще изреват „Стига сухи приказки. Дайте нещо шарено и свежо!”. Уви, засега те нагъват само текст и класират, индексират… Все пак, място за отчаяние няма. Текстът си е текст, има си изисквания, за да бъде полезен, трябва да е оформен по правилата. А правилата ги задават алгоритмите на търсачките. Защото негово величество посетителят на Google, Yahoo и т.н. трябва да намери това, което търси. Ако го намери по-добре с Гугъл, ще ползва пак Гугъл. Но мисля си, не се ли начетохме на вестници? Няма ли нещо за душата? Майсторите на сайтове са почти единодушни – не правете шарении, не дразнете окото, долу флаша, защото не се долюбва от търсачките. Дайте на хората текст и информация!
Добре. Аз ще търся моя си начин за работа. Текстът си е текст, но визията определя първото отношение. Човек възприема най-напред формата, цвета, мърдащите неща, после се задълбава в подробностите.
Нещата са различни за всеки сайт – според това за какво е създаден, кой ще го посещава и т.н., но моето принципно виждане е такова:
1. Ярка, недразнеща, неповторима визия.
2. Бързо (време да преброиш до три) намиране на нужната информация.
3. Бързо, почти мигновено зареждане на страницата (ако е възможно под секунда).
4. Текстът – полезен, грамотно написан като за научно-популярна книга, без преки хвалби.
Един приятел ми каза преди време, понеже знае, че правя сайтове: „Знаеш ли на какъв сайт попаднах. Абсолютен, страшен дизайн – богат, чаровен. И като се зачетох, повече от час.”
Малко се раздразних, и му казах „Е, и!?”
„Нищо, отвърна ми той. Закачих си го на лентата с отметки. От време навреме влизам, да прочета нещо интересно или да оплакна окото.”
Приятелят ми е художник.