Старите лекарства, които до сега се използват срещу болестта, която свали от трона чумата и „Испанската треска“, като най-страшните пандемии, познати в човешката история, а именно СПИН, потискат възпроизвеждането на ХИВ чрез механизми, действащи във вътрешността на заразените клетки.
Главната особеност на новите антиретровирусни лекарства е, че те работят извън клетката. Те спират навлизането на ХИВ вируса в набелязаната от него клетка, като по този начин не му позволяват да я зарази. В допълнение, тези лекарства имат потенциал да въздействат и срещу резистентните на старите медикаменти щамове, като в същото време могат са окажат съвсем слаби странични ефекти.
Процесът на навлизане на ХИВ в клетките преминава през три стъпки: прикрепване на вируса към целевата клетъчна мембрана; свързване с ко-рецепторите, намиращи се на повърхността на клетката; инжектиране на РНК (рибонуклеинова киселина) в клетката. Новите лекарства против ХИВ, действат във всяка една от тези стъпки.
С радиографските методи за изследване се получава по-добро разбиране за това, как ХИВ навлиза в клетката – гостоприемник. Така по-лесно ще може да се направи лекарство, което да инхибира прикрепването на вируса към клетките на имунната ни система.
Във втората стъпка, при която вирусът на СПИН се свързва с ко-рецепторите, лекарствата пречат на това свързване, а то е жизненоважно за ХИВ. В момента се разработват няколко варианта за такъв тип медикаменти, но тестването им е един дълъг и бавен процес, тъй като при недостатъчно добри изследвания може да се стигне до неблагоприятни странични ефекти като засягане на сърдечния ритъм и на неговия QT интервал. В третата фаза, навлизането на вирусната РНК в клетките се инхибира от съединения, наречени термоядрени инхибитори. Днес, на тях се обръща най-силно внимание, защото това е един атрактивен метод за потискане на ХИВ инфекцията.