Канарските острови (или на испански: Islas Canarias) са известен архипелаг в Атлантическия океан близо до крайбрежието на Африка. Най-известен сред тях е Тенерифе. И определено има защо. Кой ли не мечтае да отиде на почивка в Тенерифе.
Островите принадлежат на Испания от 1405 г.
Името им вероятно идва от латинското Canariae Insulae, означаващо “Острова на кучетата”, първоначално отнасящо се само за Гран Канария. Според Плиний Старши мавритански крал нарекъл острова Канария, защото на него имало “огромно количество много големи кучета”. Според друга теория т. нар. кучета в действителност са вид тюлен (canis marinus или “морско куче”), изчезнали от Канарските острови. Говори се още, че местните жители гуанчите почитали кучетата, мумифицирали ги и ги считали за свещени животни. Има и теории за мароканско берберско племе Canarii, като името отново е свързано с кучета. Едно е сигурно – островите не са наречени на птицата канарче, а птиците са взели името си от тях. Геолозите твърдят, че преди няколко милиона години в океана имало три отделни вулкана – Анага, Тено и Рок дел Конде. После в центъра изригнал още един и ги обединил. Така се образувал Тенерифе.
Пейзажът е много див, пустинен и дори извънземен. Тук съвсем не случайно са снимани филмите „Гневът на титаните“ и „Битката на титаните“. Навсякъде има разпръснати вулканични скали. Много известни са и скалите Гарсия. От тях най-интересна е така наречената – „Палеца на Бога“. Тя се счита за символ на острова. Във всички пътеводители може да се види снимката и с Тейде на заден план, а също и на повечето картички и календарите на Тенерифе.
Градчето Икод де лос Винос е основано от конкистадорите в края на XV в. на мястото на селище на гуанчите. Първоначално го нарекли просто Икод. “Де лос Винос“ е прибавено доста по-късно, за да се изтъкне главният източник на доходи за региона – винопроизводство. Днес Икод де лос Винос е известен с гигантското драконово дърво (Dracaena Draco). На колко точно години е то не знае никой. Драконовите дървета нямат годишни кръгове и затова възрастта им не може да се определи с традиционните методи. Затова възрастта му поражда много спекулации. Има даже твърдения, че може да е на няколко хиляди години и е най-старото дърво на планетата. Най-вероятно обаче реалната му възраст е около 600 – 800 години. Дървото действително е старо и голямо. Известно е, че когато преди повече от 500 години в северната част на Тенерифе са се появили испанците, то вече е било там. Драконовото дърво има остри листа и червен сок, подобен на кръв. Последното не останало незабелязано от склонните към мистика гуанчи, които почитали дървото като живо същество, а сокът му използвали при балсамирането на починали съотечественици.