За много хора професията на преводача звучи непретенциозна и неизискваща много. В действителност нещата седят по много различен начин. Преводаческата кариера винаги е изисквала от хората, които се захващат с нея да притежават изключителна сериозност и дисциплинираност.
Сериозното отношение към тази професия се наблюдава още в процеса на обучение в университета – от студентите се изисква да работят с разнообразни текстове за превод, както художествени, така и по-специализирани. В продължение на четири години, по време на университетската си подготовка, те усвояват знания, техники и методи за подобряване и усъвършенстване на превода.
Както всички знаем съществуват два вида превод. И двата, поотделно имат своите специфични особености и тънкости на занаята и изискват много старание и упоритост за постигане на качествени резултати.
В теориите за превода често се срещат двете понятия source language и target language. Source language е езикът, от който се превежда, а target language е езикът, на който се превежда.
При писмения превод е от изключителна важност как точно ще се предадат мислите на писателя от неговия език (the source language) на съответния преводен (the target language).
В процеса на най-точно и близко по смисъл предаване на мислите на автора играят важна роля няколко фактора. Културните различия са може би с най-голяма тежест особено при писмения превод. Тези различия в двата езика са формирани вследствие от исторически събития, култура и манталитет на обществото като цяло. Друг важен фактор, на който трябва да се обърне внимание е времето, когато е писан дадения текст за превод. Например ако сега се превежда „Гордост и предразсъдъци” на Джейн Остин, написана през 19 век, преводачът трябва да има предвид начина на писане и изказ на авторката и да съобрази това със съвременния начин на изразяване, за да може да предаде възможно най-точно времето и събитията тогава.
При устния превод се изисква от преводача да притежава умението да се концентрира за дълго време и да е склонен да върши работата си при различни условия и среди. Ако вземем за пример симултанния превод, преводачът е посредникът между двама човека, които не говорят един и същи език. Неговата роля е от изключително значение, но в същото време при този вид превод, той трябва да остане незабелязан, сякаш дори не присъства между тези двама души.
Съща така има и онлайн превод, който прави тази услуга по-лесна.
Друг вид превод е консекутивния- при него преводачът изчаква говорителят да се изкаже, след което превежда чутото от него. Важно е да се отбележи тук, че преводачът трябва да си води бележки, особено ако има цифрови данни,факти или проценти. Третият вид устен превод е конферентния, който в по-голямата си част е всъщност симултанен- при него преводачът може да превежда на по-голяма група от хора с технически средства като слушалки и микрофон.