Малко е трудно да обясня точната ситуация, в която бях изпаднал само преди два месеца. Работих нормална работа, която ми носеше достатъчно пари да преживявам – бачках на щанд в магазин за интериорни врати, като едновременно с това се грижих и за интернет присъствието на магазина и работата с местните хамали, които да обслужват клиентите, закупили си от нас интериорни врати за вкъщи. Под интернет присъствието на магазин за интериорни врати, което бе част от допълнителното ми занимание в магазина разбирай работа по сайта на магазина и редовно пускане по сайтовете за обяви и специализираните вестници за обяви нашите най-нови промоции за продажба и монтаж на интериорни врати.
Общо взето, сиво, заето, но като цяло спокойно ежедневие и работа. Сутрин идвах и отварях магазина, изваждах най-новите интериорни врати, които предлагаме и чаках клиенти. Към девет и половина десет пристигаше групата хамали, които се интересуваха дали има клиенти и накъде ще ги пращам и ако имаше ги пращах, а ако не ги пращах да си ходят вкъщи. Към 12 качвах в сайта на магазина последните намаления в цените на някои модели врати, които шефовете са направили и съответно пускам разни обяви по специализираните сайтове за обяви. Същото се повтаря и към седемнайсет часа с тази разлика, че се обаждам и на вестниците за обяви, така че нашите намаления да излязат на другата сутрин в техните издания. Към деветнайсет часа затварям магазина и се прибирам.
Какво се случи обаче преди два месеца. Влиза някакъв нахакан и казва: Искам шест броя интериорни врати, с малки ромбовидни прозорчета от страната на дръжката. Искам и хамали да ми ги занесат в Обеля. Отговарям аз готово и се обаждам на старшията на групата хамали да идват. След половин час хората са тука и натоварват шестте броя интериорни врати и ги пращам по живо, по здраво.
Този се връща след два часа и ми вдига луд скандал понеже нашите хамали му одраскали вратите. Толкова много ми вика, че накрая ме ядоса и му треснах един, за което после ме изгониха от работа и сега съм безработен.