В трудовете на мнозина експерти се твърди, че психоанализата е един от основните фактори, които са способствали за бурния успех на рекламата западния свят през 50-те години на 20 век и в последващите десетилетия. Фактически обаче, идеи от психоанализата са били използвани още преди това – за политически цели. В хитлеристка Германия нацистката пропаганда с голям успех е ползвала основната идея на психоанализата – в подсъзнанието се таи голяма сила, трябва само да се намерят начини за използването й.
Както е известно, нацистите са се обръщали повече към емоциите и чувствата и по-точно – към инстинктите, отколкото към разума и разсъдъка. За да мобилизират инстинктите на големи маси хора, те са използвали всевъзможни ритуали, с помощта на които са превръщали аудиторията си, съставена от различни слоеве на обществото, в тълпа с общи стремежи и емоции. И Хитлер и Гьобелс са били силни оратори, които са успявали да доведат тълпите по митингите до екстаз, играейки по тънките струни на страстите. Като опитни демагози, те са успявали да претопят в едно работници от фабриките, студенти, дребни буржоа, част от интелигенцията, превръщайки ги в хомогенна тълпа с еднакви възгледи.
В областта на рекламата, както беше отбелязано, психоанализата започва да се ползва веднага след войната. Родоначалник на прилагането на психоанализата за целите на рекламата е Ернест Дихтер, ученик на Фройд, австрийски психолог, емигрирал в САЩ през 1938 година. В САЩ Дихтер създава специален институт за изучаване на мотивацията на поведението. В известни негови изказвания той твърди, че е изключително трудно да се разберат истинските мотиви, които движат хората да извършват едно или друго действие. Дихтер започва да прилага психоанализата в различни видове реклама, като започва да създава реклами за сапуни, за автомобили и т.н. На вълната на големия интерес към психологията и психоанализата в частност, Дихтер прави зашеметяваща кариера в САЩ.
Дихтер отрича теорията за рационалното убеждение в рекламата и твърди, че главната ценност на рекламираната стока изобщо не се заключава в нейното функционално предназначение. Основната ценност на стоката се състои в това – до каква степен тя удовлетворява дълбоко скритите в подсъзнанието желания на индивида. При това става дума за желания, за които на съзнателно ниво индивида може да няма никакво понятие. В повечето случаи става дума за неща, скрити в най-тъмните кътчета на подсъзнанието, за желания и инстинкти, които са натикани и заключени в подсъзнанието именно защото са силно неприемливи за съзнанието.
Както Дихтер, така и други водещи психолози, специализирани в рекламния бизнес, стигат до извода, че е по-просто и по-лесно да се влезе в съюз с тъмната страна на човека, с онези скрити в подсъзнанието инстинкти и желания, отколкото със съзнателните желания. Психолозите смятат, че е по-лесно да бъдат събудени и предизвикани за мощно действие онези порочни и по всякакъв начин потискани от съзнанието импулси. По това време – 60-те години на 20 век, на рекламата започва за пръв път да се възлага задачата да манипулира мотивацията на хората и да създава потребности от стоки, които дори все още са непознати на потребителите. Пак по това време към Дихтер започват да се обръщат и политици с молба да помогне при предизборните кампании. Например, по време на кампанията на Кенеди и Никсън, Никсън печелел радио дебатите със своя нисък, гърлен глас и простоватия си изказ, докато Кенеди със своя по-висок глас и правилен английски не се харесвал много на работниците и по-слабо образованите американци. Затова било препоръчано двамата да се срещнат в телевизионен дебат, където вече със своето спокойно поведение и личен чар Кенеди спечелил безапелационно симпатиите на зрителите.
По това време започнало изучаването и на подсъзнателния фактор в семантиката и психолозите открили, че върху хората много силно въздействат някои думи. Например думите “живот” и “био” – те са свързани с жизнеутвърждаването, а освен това се асоциират и с науката и нейния авторитет. Като следствие от това думата “био” започнала да се прилага широко в названията на много продукти.
Психоаналитиците започнали да откриват удивителни различия между вкусовете и желанията на половете, като това се отразило и на рекламните кампании. Например, установили, че мъжете гледат на дома си като на майка – място, в което идват да си починат след уморителен работен ден, докато жените сами се отъждествяват със своя дом. Или например това, че автоматичните писалки са символи на мъжкото тяло, а автомобилите се възприемат от мъжете на подсъзнателно ниво като техни любовници. Всичко това променило завинаги света на рекламата – променили се формите на много продукти, например формите на бутилките, дори формите и цветовете на етикетите започнали да се променят под давление на психологическите изследвания за възприемане на формите и цветовете.