Всеки, който пътува по-редовно със самолети, е преживявал изтръпването, застане ли край виещите се транспортни ленти, вперил поглед са надежда да зърне куфара си. Не една и две са историите за загубен багаж и за всички последващи неприятности, които лесно можем да си представим. Отива човекът примерно на симпозиум в чужбина, трябва да се настани в хотела, да се изкъпе и преоблече, но остава без дрехи и трябва в този си вид за изкара някак си, сипейки непрекъснато извинения и разказвайки какво му се е случило край виещите се транспортни ленти на летищния терминал.
На мен ми се е случвало няколко пъти, кой от кой по-неприятни. Висиш край носещите багаж транспортни ленти, губиш си времето, докато не се убедиш, че куфарът ти го няма. И се започват едни формалности, последвани от опити да закърпиш някак положението.
Толкова е неприятно, че вече, предстои ли ми подобно пътуване, редовно ми се присънва един и същи кошмар. Застанал съм в залата на неизвестно летище, навсякъде край тълпата от други пътници се вият транспортни ленти и някъде през прозорците изчезват в безкрая. Върху виещите се ленти няма нито едничък куфар и пътниците се щурат като мухи без глави. Никой нищо не обяснява, изведнъж се появява един куфар върху една от всичките транспортни ленти и неясно по какъв начин се оказва, че всички си познават своя багаж. Тълпата се втурва като един към куфара, но виещите се транспортни ленти започват да подскачат, куфарът, и той започва да подскача върху тях., като се непрекъснато се премества от една върху друга, върви от една посока в друга и тълпата яростно се опитва да го издърпа, докато той изчезва в безкрая.
Събуждам се изпотен от напрежение и цялото ми пътуване се превръща в кошмар. Другите зяпат през прозорците на самолета, а аз затварям очи и в главата ми се завъртат транспортни ленти с един-единствен подскачащ върху тях куфар, който определено не е моят. Щом кацнем, бързам, ще си потроша краката, да застана пръв пред виещите се ленти, сякаш това има някакво значение. Гледам края на излизащите от багажното транспортни ленти с диво нетърпение. Приличам на жена, вперила поглед в хоризонта, откъдето трябва да се подаде мъжа й, връщащ се от фронта.
Щом най-после зърна моят си куфар, започвам да слаломирам между виещите се транспортни ленти, като че ли някой ще ми грабне – този вехт и изпонатъртен по летищните терминали на света куфар.