Остават броени дни до Коледа. Задължителният сняг е натрупал и продължава да се сипе ситно, ситно. Целия град е украсен и се усеща празничният дух. Вече сме украсили стаите и съм извадила рецепти за коледни сладки, мъфини и баница. И сега е най-приятната част от всички приготовления, да украсим заедно с малката ми дъщеричка китната елхичка. Тя ме поглежда, усмихва се лъчезарно и бързо ми изстрелва два въпроса: „Кога ще дойде дядо Коледа? Изпрати ли му писмото с желанията?“ Останах малко стъписана от неочакваните въпроси, но отговора е бърз също толкова колкото и въпроса: „Дядо Коледа е вече на път.
На Бъдни вечер ще влезе докато спим и ще остави подаръците под елхата. Затова елхата е толкова шарена, блестяща и красива, за да я види от небето и да знае да не пропусне това добро дете. Писмото е изпратено и съм сигурна, че вече е получено.“ Детството е толкова странно нещо. Мислим и виждаме нещата по толкова различен начин. Вярваме във вълшебства и във всеки празник има частица магия. Запазила съм списъка и съм решила да потърся желаните подаръци в интернет магазините. Замислям се кога ще имам поне 1-2 часа свободни, за да мога спокойно да избера най-изгодната оферта. И се сетих – „Утре съм цял ден сама в къщи. Достатъчно време да намеря подаръци за всички от семейството. Да, точно така ще направя!“
Време е за лягане. Преминават ми най-различни мисли. Кой сайт е сигурен, надежден и с голямо разнообразие. Замислих се, че сестра ми си пазарува много често в един интернет магазин за детски, дамски и мъжки дрехи и бижута Сваровски, името му беше свързано с мода. Да разбира се. Сайта е хубав, предлагат интересни модели и мисля, че ще открия дънкова рокличка, ботушки и розова блузка с картинка. О, да и за мен ще си купя обици с кристали Swarovski и чанта, може би… Ще реша утре. Заспивам спокойна, защото реших как да изпълня коледните желания на малката принцеса и да си създам празнично настроение.
„Колко много обичам Коледа!!!“