Заедно с лихвения процент и инфлацията, валутните котировки са едни от най-значимите индикатори за положението на икономиката на една страна. Обменните курсове имат много важна функция за равнището на държавната търговия, което е от огромно значение за всяка независима пазарна икономика в света. Именно поради тази причина, валутните курсове са сред най-често наблюдаваните, анализирани и държавно ревизирани икономически индикатори. В ограничен мащаб те рефлектират на действителната възвращаемост на капиталовложенията. Тук ще акцентираме на някои от по-важните фактори, които оказват влияния върху динамиката на валутния курс.
Препоръчваме ви ползването на валутен калкулатор за да не се обърквате при изчисляването на различни динамични валутни курсове.
Встъпление
Най-напред нека да разберем как движенията на различните валутни курсове се отразяват на глобалната търговия. По-високите валутни нива превръщат износа на дадена държава на световните пазари по-скъп, а импорта по-евтин и обратното. (по-ниските нива на валутата правят износа на страната по-евтин, а вноса – по-скъп.)
Може да се очаква, че по-високите валутни нива ще понижат държавния стоков баланс, докато по-малките ще го завишат.
Фактори на валутните курсове
Редица обстоятелства дават отражение върху валутния фиксинг и всички те са свързани с търговските отношения между две държави. Не забравяйте, че обменните курсове са непостоянни и показват относителна стойност от валутите на двете страни. По-нататък са представени едни от главните белези на валутния курс на две страни. Имайте предвид, че тези обстоятелства не са в определена последователност, което се отнася и за много аспекти на икономиката. Дяловото значение на всеки един от тях е предмет на отделно обсъждане.
1. Инфлационни диференциали
Обикновено, държавата със сравнително малки инфлационни равнища има по-скъпа валута, защото нейната покупателна способност се увеличава в сравнение с останалите валути. През последната половина на двадесети век, държави с ниска инфлация бяха: Япония, Германия и Швейцария. САЩ и Канада успяха да понижат инфлацията си малко след това. Страните с по-голяма инфлация обикновено са свидетели на девалоризация на тяхната валута, съпоставено с валутите на своите бизнес партньори. Това нерядко е съчетано с увеличаване на лихвените проценти.
2. Разлики в лихвените проценти
Лихвените проценти, инфлацията и обменните курсове са взаимно свързани. Чрез изменение на лихвените проценти, централните банки оказват влияние върху инфлацията и обменните курсове, а това се отразява на инфлацията и валутните стойности. В икономическия свят страната с по-големите лихви осигурява на кредиторите по-голяма възвръщаемост съпоставено с другите. Поради това по-високите лихвени проценти привличат чуждестранни капитали и са основание за увеличаване на обменния курс. Въздействието на по-високите лихвени проценти се обезсилва, в случай, че инфлацията в държавата е много по-голяма от тази в другите страни или ако други индикатори предизвикат девалвация на валутата. На лице е и обратната взаимозависимост, а именно по-ниските лихвени проценти са в състояние да предизвикат понижаване на валутните курсове.
3. Липси по текущата сметка.
Настоящата сметка представлява търговското равновесие на определена държава и нейните бизнес партньори. Тя онагледява всички плащания между държавите за стоки, услуги, лихви и дивиденти. Дефицитът по моментната сметка означава, че страната харчи повече на международните пазари, отколкото печели и се налага да заеме чуждестранни капитали, за да го компенсира. С други думи, държавата се нуждае от повече чужда валута, отколкото получава от износа си, а предлага повече от валута си, отколкото определя чуждото търсене. Повишеното търсене на чужда валута понижава валутния курс на държавата до момент, в който локалните продукти и услуги стават много евтини за чужденците, а чуждите активи са прекалено скъпи, за да генерират приходи за вътрешния пазар.
4. Публичен дълг.
Държавите биха се обвързали с голям дефицит, при положение, че с него плащат за програми в публичния сектор или за правителствено субсидиране. От една страна подобни активности биха стимулирали местната икономика, но от друга тези държави се превръщат във все по-слабо привлекателни за чуждите инвестиции. Каква е причината? Високият дълг стимулира инфлацията и погасяването му в условията на повишена инфлация ще предизвика снижение на курса на долара в бъдеще.
При най-лошия сценарий, правителството се насилва да емитира (напечата) повече от националната валута, за да плати част от немалкия дълг. Това действие обаче безусловно довежда до повишаване на инфлацията. Ако правителството не може да преодолее проблема с дефицита си използвайки вътрешни механизми, (продажба на държавни облигации, повишаване на паричното предлагане),то следва да засили оферирането на ценни книжа за продажба на чужди инвеститори, обаче на по-занижени стойности. В крайна сметка, тежкият дълг би могъл да стане отблъскващ за чужденците, ако решат че страната крие опасности поради, неспособност за покриване на дълговете си. Чуждите инвеститори не са склонни да придобиват ценни книжа в тази валута, най-вече ако рискът от не погасяване на задълженията е сериозен. Точно поради това, дългът на определена държава (според Moody или Standard & Poor, например) е главен фактор за валутния й фиксинг.
5. Възможности на търговия.
Възможностите за търговия показват отношението на цените на импорта към тези на износа. Търговските условия са съчетани с сегашните разходи и платежния баланс. В случай, че цените на износа на една държава се покачват с по-голяма скорост, отколкото тези на вноса, то възможностите за бизнес стават по-благоприятни. По-благоприятните условия за търговия водят до повишаване на експорта на страната. Този факт, на свой ред, довежда до повишаване на приходите от износ, което е предпоставка за по-сериозното търсене на валутата на тази държава (и до ръст на стойността и). При положение, че цената на износа се повишава с по-бавни темпове, за разлика от тази на импорта, националната валута ще ще изгуби от стойността си, заради затруднените търговски взаимоотношения.
6. Политическа устойчивост и икономически индекси.
Чуждестранните инвеститори неизбежно предпочитат устойчиви страни със силни икономически индекси, в които да инвестират капиталите си. Страна, с подобни белези ще привлече повече инвестиции от други страни, които имат ясно изразен политически и икономически риск. Политическите сътресения, да кажем, са в състояние да предизвикат липса на доверие във валутата, както и до оттегляне на чуждите инвестиции от страната и насочването им към по-стабилни икономики.
Обобщение.
Обменният курс, в който портфолиото държи по-съществената част от капиталовложенията показва истинската му възвращаемост. Понижаването на обменния курс очевидно намалява покупателната възможност от приходите и капиталовите печалби от постъпленията. Освен това, валутният курс дава отражение на други фактори, като доходи от лихвени проценти, инфлация и дори капиталовите постъпления от ценните книжа. Обменните курсове се определят от много комплексни фактори, които често провокират и най-опитните икономически експерти. Инвеститорите независимо от всичко следва да знаят, че валутните равнища и курсове заемат важна роля за възвращаемостта на инвестициите им.