Реших да посветя тази статия на нас самите, защото напоследък забелязвам как хората не си обръщат никакво внимание, не се слушат, не се чуват. Кога за последно се замислихте как сте се държали днес?
Наблюдавайки много хора всеки ден, забелязвам, че много от тях нямат никакво обяснение за държанието си и дори не се питат, не търсят решения на въпросите, дори не откриват тези въпроси. Ако ви е трудно да ме разберете, ще ви дам пример. Днес ми се наложи да прекарам известно време с група хора (няма да се обяснявам излишно), трябваше да вършим работа и аз през цялото време се държах страшно нелепо, не знаех какво да кажа, не знаех въобще как да се държа… С една дума глътнах си езика. След като това приключи се замислих какво ме накара да се държа така и защо по дяволите го направих. И стигнах до отговора. Всичко се дължеше на липсата ми на увереност в този момент. Не бях уверена в себе си, не си вярвах, не бях сигурна как ще ме приемат, потънах в токсичните мисли за това какво ще си помислят и тн, и тн. И така, намерих отговора на въпроса, сега единственото, което ми остава, е да оправя това в себе си. Колко хора обаче правят това и обръщат това внимание на себе си?
За да можем наистина да слушаме вътрешния си глас, да развием интуицията си и така да стигнем до себе си, трябва преди това наистина да търсим причина във всеки един наш изблик на емоция, всяко едно наше държание. Често, обзети от ежедневието, ние се държим по най-различни начини, но не забелязваме това. Предполагам всички сте имали моменти, в които някой ви е казвал „Какво ти става?! Днес не приличаш на себе си!“ и вие сте били страшно учудени, тъй като нямате представа за какво говори този човек. Но това е факт. Не можем да се видим отстрани, но за сметка на това можем винаги да намерим причината за определена наша постъпка.
Наблюдавайки себе си ние ще намерим много неща, които бързо ще променим в себе си, а постепенно ще започнем да изграждаме един нов характер, който се уважава и най-вече обича. Разбира се, не трябва да се вманиачаваме в самите нас и да забравяме за света, който ни заобикаля и останалите в него. Колкото и банално да звучи балансът наистина е от голямо значение.
Това, което ме накара да напиша всичко това е именно държанието ми днес, което ме накара да се замисля колко неприятно е да си неуверен в себе си. Забелязвам как всеки път, когато знам какво правя и ми доставя удоволствие привличам хората и печеля интереса им, да, това не е най-важното, но самият факт, че не съм обзета от негативни мисли и притеснения, ме кара да се чувствам и изглеждам много по-добре. От състоянието ти зависи и външния вид… Колкото по-добре познаваш себе си, знаеш какво искаш и имаш ясни цели в главата, толкова по-уверен и способен на много неща изглеждаш, а това те прави и по-привлекателен, стига да не се самозабравиш.