Делото срещу един от най-големите в света торент сайтове thepiratebay, изглежда ще доведе до промяна на законите в Швеция. Интернет доставчиците ще бъдат принудени да предоставят IP адресите на всички клиенти на сайта.

Нов закон в опит да бъде прекратено незаконното прехвърляне на файлове е на път да бъде приет в Швеция. По информация на министъра на правосъдието Беатрис Аск и министъра на културата Лена Аделшон Лилерот през пролетта усилено ще се работи по въпроса, органите на закона да получават пълен достъп до списъка с имена, притежаващи IP адресите, на потребителите в сайта.

Контрол на интернет потребителите

Съдилищата ще имат възможност да изискват от интернет доставчиците да предоставят информация, кой е притежавал съответния IP адрес в момента когато е било извършвано незаконно изпращане на файлове.

Двамата министри пишат, че ще продължат да бъдат използвани законите за защита на авторските права. Което означава че ще бъде изчислявана стойността на прехвърлените файлове и ще се изисква икономическо обезщетение за това което е откраднато.

Шведското правителство заявява, че отговорността за откриването на потребителите на торент и p2p сайтовете е не само на правните органи, но и на целия бранш.

Преразглеждане след 2 години

Предоставянето на информация за IP потребителите, ще се осъществява само когато съдът е предявил такова искане, и ще е нужно доказателство, че съответния интернет абонамент е бил използван за незаконни действия.

Министрите пишат, че не трябва да има възможност да се злоупотребява с тази информация. Съответният клиент за когото е предоставяна информация на съда, ще бъде информиран от интернет доставчика си, за това каква точно информация е била предоставена.

След 2 години законите ще бъдат преразгледани и евентуално променени, ако се прецени че е необходимо.

Няма да се прекрати абонамента

Има предложение интернет абонамента на нарушителите да бъде прекратен, но Шведските власти не стигат по-далече с това предложение. Специалистите посочват че спирането на абонамента може да има сериозни последствия за обществото като цяло, където достъпът до интернет е въпрос на личен избор, който е много важен.

Трябва да има алтернативи

Двамата министри посочват че интернет индустрията трябва да подходи креативно към проблема и да намери законни алтернативи, за доставката на музика, филми и други материали по интернет.

Какво се случва в Българското торент пространство

Най-дискутираното в България торент дело, това на собственика на arenabg, така и не стигна до никъде. Хостването на домейна, беше изнесено първо в САЩ, а по-късно в Холандия. Собственикът на сайта Елиан Гешев и администратора на сайта Тодор Цветков бяха арестувани на 2 пъти през последните години за нарушаване на закона за интелектуалната собственост и за незаконно разпространение на порнографски материали. И двамата в последствие бяха освободени, поради липса на доказателства.

Както знаем и до днес arenabg функционира необезпокоявано.

Другите големи Български торент портали се хостват на различни места и много от тях продължават дейността си zamunda се хоства в Холандия, а masterstb и Hector-bg в България и също функционират необезпокоявано.

По време на делото на аренабг, е имало и спиране на достъпа на потребителите до сайта, според собственика, става въпрос за около 1 000 000 милион души. Коментарите в много медии гласят ’Толкова много престъпници ли има в България?’

Може би тук трябва да си зададем въпроса, кой точно е престъпник и има ли престъпници в торент явлението.

Идеята на самите торенти и p2p сайтове е да се разменят файлове между притежателите им. Потребителите разменящи файлове не получават материална облага от това, а самите притежатели на сайтовете печелят основно от реклама, както всички останали медии.

Друг е въпросът, че тези файлове не би трябвало да бъдат пиратски копия. Известно е обаче, че много от файловете се появяват в торент пространството по-рано от официалната си премиера. На скоро един руски сайт пусна XP SP3 преди Microsoft и разпространи шегата, че всъщност Microsoft е копирал файловете от тях.

Технологиите се развиват и скоро ще можем да разменяме огромни файлове по емайл, или чат.

До колко трябва да бъде контролирана средата в която живеем, без да се нарушават личните ни права?

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство – своята воденица, магарето си и своя котарак.

Делбата станала бързо: най-големият получил воденицата, средния – магарето. За най-малкия останал котарака.

Третият брат не можел да се примири, че му се паднал такъв нищожен дял.

– Братята ми, като се сдружат – казал той – ще могат честно и почтено да си вадят прехраната. А пък аз, като изям котарака си и си направя ръкавици от кожата му, ще трябва да умра от глад. Котаракът като чул тези думи, пристъпил важно и му рекъл със сериозен тон:

– Не съжалявай господарю, дай ми само една торба и ми поръчай чизми, да мога да ходя из храсталаците, и ще видиш, че не ти се е паднал толкова лош дял, както си мислиш…

Господарят на котарака не повярвал много на думите му, но тъй като го бил виждал да прибягва до какви ли не хитрости, докато ловял плъхове и мишки, все пак се надявал, че котаракът ще му помогне в неволята. Дал му каквото поискал… Котаракът се обул чевръсто, метнал торбата през рамо, хванал вървите й с предни лапи и отишъл на горската полянка, където имало много зайци. Заложил торбата с трици и трева, проснал се на земята като умрял и зачакал някой млад заек, не познаващ още хитростите на този свят, да дойде и да се пъхне в нея, с надеждата да похапне от онова, което се намира вътре. Едва легнал и желанието му се сбъднало: един млад, глупавичък заек влязъл в торбата. Котаракът бързо дръпнал вървите, хванал го и го убил, без да му мине окото. Много доволен от лова си, той отишъл в двореца и поискал да говори с царя. Въвели го в царските покои.

Като влязъл, той се поклонил ниско пред царя и казал:

– Царю честити, маркиз дьо Караба – така котаракът намислил да нарича господаря си – ме изпраща да ти поднеса този заек.

– Кажи на господаря си – отвърнал царя, – че съм много доволен от подаръка и му благодаря.

Друг път котаракът се скрил в една житна нива, като пак заложил торбата си. Щом влезли в нея две яребици, дръпнал вървите и ги хванал и двете. След това отишъл и ги поднесъл на царя, както направил със заека. Царят и този път приел със задоволство подаръка и наредил да почерпят котарака.

Два, три месеца наред котаракът носил от време на време на царя дивеч от страна на своя господар… Един ден котаракът научил, че царят щял да излезе на разходка с дъщеря си, най-хубавата принцеса на света, казал на своя господар: – Ако се вслушаш в моя съвет ще бъдеш щастлив за цял живот.

– Трябва само да отидеш да се окъпеш в реката на онова място, което аз ти посоча и след това да не ми се бъркаш в работата… Маркиз дьо Караба направил всичко, според съвета на котарака. Както се къпел спокойно, царят се задал. Тогава котаракът се развикал с всичка сила:

– Помощ! Помощ! Маркиз дьо Караба се дави! При този вик, царят подал глава от вратичката на каляската и като познал котарака, който толкова пъти му бил носил дивеч, заповядал на слугите веднага да се притекат на помощ на маркиз дьо Караба. Докато слугите вадили клетия маркиз от реката, котаракът се приближил до каляската и разправил на царя как лоши крадци откраднали дрехите на господаря му, докато се къпел. А той хитрецът, ги бил скрил под един голям камък.

Царят веднага заповядал на своите гардеробиери да отидат и донесат от най-хубавите царски дрехи за маркиз дьо Караба. После му изказал своите благодарности. Когато воденичарския син облякъл хубавите дрехи, които му донесли станал още по-красив, защото и без това си бил хубавеляк. Царската дъщеря го харесала много. Той също си помислил, че не е виждал по-хубава принцеса. И така, едва разменили няколко погледа и младите хора се влюбили.

Приказката не разкрива дали царят забелязал това, но той поканил маркиза да се качи в каляската да се разходи с тях. Котаракът не можел да се намери място от радост, като виждал как всичко се нарежда тъй, както бил намислил и побягнал напред. По пътя видял селяни, които косели една ливада и им казал:

– Ей вие, косачи, ако не кажете на царя , че ливадата която косите, е на маркиз дьо Караба, с ноктите си – раз-два – ще ви сторя на кайма. Царят не пропусна да попита косачите чия е ливадата, която косят. – На маркиз дьо Караба – отвърнали те в един глас. – Хубав имот имате – казал царят на маркиз дьо Караба.

– Така е, царю честити – отвърнал маркизът. – Тази ливада дава всяка година богат сенокос.

Котаракът, който вървял все напред, срещал жътвари и им казал:

– Ей вие, жътвари, ако не кажете на царя, че всичките тези ниви са на маркиз дьо Караба, с ноктите си – раз-два – ще ви сторя на кайма. С

лед малко минал царя и поискал да узнае кому принадлежат нивите.

– На маркиз дьо Караба – отвърнали жътварите. Царят похвалил и за тях маркиза. Котаракът вървял все пред каляската и заръчвал на всички хора, които срещал, същото нещо.

Царят бил смаян от големите имоти на маркиз дьо Караба… Най-сетне котаракът стигнал до хубав замък. Той принадлежал на един човекоядец, който имал несметни богатства. Котаракът първо се погрижил да узнае какъв е този човекоядец и какво знае да прави. После поискал да му се представи, като казал, че не би желал да мине покрай замъка му, без да има честа да го поздрави.

Човекоядецът го посрещнал толкова учтиво, колкото може да бъде един човекоядец, и го настанил да си почине.

– Хората разправят – рекъл котарака, -че имаш дарбата да се превръщаш във всякакви животни, че можеш да се превърнеш например в лъв, в слон…

– Това е вярно – отвърнал грубо човекоядецът – и ще ти го докажа.

Котаракът толкова се изплашил, като видял пред себе си лъв, че веднага се озовал на покрива, при все че с ботушите трудно се вървяло по керемидите. След някое време, като видял, че човекоядеца се превърнал пак в човек, котаракът слязъл и си признал, че много се изплашил. – Разправят също – казал той – но аз не мога да повярвам, че можеш да се превърнеш в малки животинчета, например в плъх или мишка. Казвам ти, че това ми изглежда съвсем невъзможно.

– Невъзможно ли? – отвърнал човекоядецът – Ей сега ще видиш! И в миг се превърнал в мишка, която започнала да бяга по пода.

Щом я видял, котаракът се хвърлил върху нея и я изял. А в това време царят стигнал до замъка и пожелал да влезе вътре. Котаракът чул шума на каляската по подвижния мост, излязъл отпред и рекъл на царя: – Добре дошъл царю честити, в замъка на маркиз дьо Караба.

– Как маркизе, – се провикнал царя – и този замък ли е твой?! Не съм виждал втори като този двор и като постройките, които го заобикалят. С голямо удоволствие ще ги посетя. – Маркизът подал ръка на принцесата. Последвали царя, който се качвал пръв по стълбата, и влезли в голяма зала. Там ги чакала великолепна трапеза. Човекоядецът я бил сложил за приятелите си, които този ден щели да му гостуват, но като узнали че царят бил в замъка, не посмели да влязат. Царят бил очарован от добрите обноски на маркиза, също като дъщеря си. Не му излизали от ума и неговите големи богатства, та след петата или шестата чаша превъзходно вино, казал:

– Маркизе, от теб зависи да станеш мой зет. Маркизът се поклонил ниско, приел честа, която му направил царят за да му даде за жена хубавата принцеса и това го изпълнило с неочаквано щастие. Вдигнали сватба още същия ден. Котаракът станал благородник и вече само за развлечение тичал подир мишките.

Уил Смит казва: ’Разводът не е възможност.’

Елън Дедженерис, която изглежда също планира брак с приятелката си Порша де Роси, отново се върна към темата за женитбата, разговаряйки с Уил Смит в шоуто си от понеделник.

Уил Смит и Джейда Пинкет са известни като една от най-успешните Холивудски двойки. Тя отбеляза че Уил и Джейда са женени от 10 години, което е нещо нечувано в Холивуд. ’Когато си женен става въпрос за кучешки години. 10 години брак се равняват на 50, нали?’

Уил от своя страна обясни успеха на брака си така: ’ Това което аз открих е, че развода не може да бъде възможност. Наистина е толкова просто. Смятам че това е проблема в Лос Анджелес, човек има твърде голям избор, така че огромна част от успеха ни с Джейда се дължи на това, че просто отхвърлихме развода като възможен избор. Ние ще бъдем заедно винаги, по един или друг начин, така че трябва поне да опитаме да бъдем щастливи.’

Елън Дедженерис също спомена че Уил се замисля за навлизане в политиката и може би да се присъедини към екипа на Барак Обама. ’Наистина мисля понякога за това.’ призна Смит ’Точно допреди понеделник, когато кината отварят, и аз имам 100% положителен рейтинг. Никой политик, никога не може да постигне това.’

Звездата от ‘Мъже в черно’ и ‘Аз съм легенда’, започва кариерата си на 12 години, първо като рапър, а по-късно и в главната роля в комедийният сериал ’ Свежият принц от Бел Еър’, за разлика от повечето млади таланти в холивуд, които често виждаме по скандалните списания, неговата амбициозност, му прави добра услуга като го държи концентриран върху кариерата и семейния живот.

През 1995 година Смит се развежда с Шери Замбино, с която има един син Уилърд Кристофър и през 1997 се жени за втората си съпруга Джейда Пинкет. Заедно имат 2 деца Джейдън Кристофър и Уилоу Камил Рейн.

Най-голяма вероятност да станете милиардер имате, ако завършите Харвард

Всеки кандидат за Харвард има по 14 конкуренти. Харвард продължава да се класира като един от най-добрите университети в Съединените Щати. Студентите завършили Харвард е по-вероятно да станат милиардери от които и да било други студенти.

От 469 Американци в последната класация на Форбс за най-богатите хора в света, 50 са завършили поне една от специалностите си в Харвард.

На второ място по милиардери се нарежда Станфорд с 30 по-малко.

Сред милиардерите завършили Харвард са изпълнителният директор на Майкрософт Стив Балмър, Кметът на Ню Йорк Майкъл Блумбърг и медийният магнат Самнър Редстоун.

Сред завършилите Станфорд милиардери са един от създателите на Найк Филип Найт и магнатът Чарлс Шуаб. Калифорнийският университет, който е произвел много богати бизнесмени е основан от Лиланд Станфорд, след смъртта на единственият му син и с щедри дарения от калифорнийците. Училището отваря врати през 1891 година.

След Станфорд се нарежда Университета на Пенсилвания с 27 бивши студенти, сред които Доналд Тръмп и Стивън Коен. Следва Йейл с 19 милиардера, и Колумбийският университет с 15. Университетът на Чикаго е на седмо място с 10 човека, а Дюк с 8.

Съмнително е участието на университета на Ню Йорк в класацията. В списъка има 5 отказали се от него бивши студенти.

Ясно е, че университетите произвеждат качествен материал, голяма част от който успява в бизнес средите. Важното е също, и  че университетите предлагат много добре развита мрежа за контакти, където много млади специалисти създават успешни връзки помагащи им в кариерата.

Едни от най-успешните програми са в икономическите факултети на университетите. Техно зоната също е много важна.

Например основателите на Google, Сергей Брин и Лари Пейдж се срещат по време на един компютърен курс в Станфорд. Всеки от тях сега има по 19 милиарда долара.

Има значение и конкуренцията, добрите университети приемат по-малко от 30% от кандидати си, всяка година. Целта е да се изберат само изключителните кандидати, това гарантира успех още преди студентите да са започнали да учат.