Директория за статии-Razkazi.info

Всички вече са чували за Google търсачката, която стана популярна през 1990. Интересно явление е  че тя започва да става една от най-полезните и много използвани думи в Американското общество.

За Англо – говорещите вече не е странно да чуят или използват  изразите ‘Отивам да гугля’ и ‘Ние гуглим’. Разбира се, значението на думата започва и да се разширява, например ‘ Ние сме гуглъри’.

За хора които гуглят много например се появява думата ‘Гугъл-маниаци’, предполага се че ще има и много други вариации в последствие.

Самата дума произлиза от математическият термин Гугол, които означава число със 100 нули (терминът е измислен през 1938 година от 9 годишният Милтан Сирота, племенник на американският математик Едуард Кеснер). Това само по себе си е огромно число, така както и търсачката гугъл придоби огромни размери. В момента при търсене на една дума вие можете да получите 1 милион, 10 милиона или дори 100 милиона резултата.

Успехът си има цена, особено когато става въпрос за дума която навлиза в езика, а ти си мислиш че я притежаваш.  Например от Google са притеснени и изискват от хората ползващи гугъл като глагол да го изписват с главно Г. Това разбира се е проблем. Независимо колко е голяма една фирма, тя не може да контролира развитието на езика.

Google съвсем не са прецедент в това явление. Преди време фирмата Xerox имаше притеснения за това как се използва думата ксерокс. Например често можеше да се чуе  израза ’Аз отивам до ксерокса’ или ‘Аз използвам ксерокса’ като обикновено става въпрос за какъвто и да е модел копирна машина.

Друг пример в английският език е думата Хувър, която сега можете да чуете да се използва за всякакъв вид прахосмукачки.

Както вече беше споменато по-горе, никоя фирма, независимо колко голяма е тя, не може да спре развитието на езика.

Шокиращи снимки показващи невероятния контраст във вида на Никол Кидман.

Ето я негримираната истина!

Първата снимка е от тазгодишните Оскари, правена на 24 февруари 2008 година, а втората само седмица по-късно, на 03 март, по време на обиколка по магазините за бебешки дрешки в Брентууд.

Въпреки че снимките са само с 1 седмица разлика, показват голям контраст във вида на скоро 41 годишната актриса. Единият като една от най-успешните и красиви Холивудски актриси, а другият като една съвсем обикновена жена, която не си губи времето пред огледалото преди да излезе по магазините.

След 4 месеца Никол Кидман очаква своето първо биологично дете с кънтри певеца Кийт Урбан (40).

Носителката на Оскар споделя, че винаги е желала да има деца. Тя претърпява 2 несполучливи бременности по време на брака си с Том Круз между 1990 и 2001 година.

-От момента в който Том и аз се оженихме, винаги съм искала да имам деца. Рано в брака си изгубихме едно дете, което беше много травмиращо. Това беше основната причина да осиновим Белла- споделя Никол Кидман.

От преди тя има 2 осиновени деца с Том Круз (45). Белла на 15 години и Конър на 13.

В Уелингтън Нова Зеландия, учени започнаха размразяването на най-големия калмар хващан някога, за да опитат да разгадаят мистерията около най-загадъчното морско чудовище.

Никой не е виждал колосален калмар в неговата естествена среда и учените се надяват че изследванията които ще проведат ще помогнат да се определи как живеят тези същества.

Колосалният калмар е бил изваден от фризера и поставен в контейнер със солен разтвор. Добавен е и лед, за да забави процеса на размразяване и за да се запази плътта на животното от загниване. Размразяването е било предавано на живо по интернет.

След размразяването ще бъдат изследвани анатомичните белези на колосалния калмар, ще бъде изваден стомаха и други части, ще се вземе проба от ДНК за анализ и определяне на пола. До сега всички хващани екземпляри са били от женски пол.

Отдавна се смята че колосалният калмар е един от най-мистериозните обитатели на дълбоките океански води. Той достига до дължина 14 метра, спуска се до 2000 метра дълбочина в океана и се смята че е агресивен хищник. Калмарът е най-големият от до сега хващаните колосални калмари.

Калмарът който всъщност е хванат случайно в мрежата на рибар през февруари 2007 година, докато ловил патагонски кликач. Калмарът е ядял от хванатият патагонски кликач когато е бил уловен. Теглото му е около 495 кг и е с дължина 10 метра. Разпознавайки че това е рядък вид рибарят го замразил на кораба си за да го запази. По-късно националният музей поема грижата за него.

Предишният най-голям колосален калмар който е бил хващан е женски екземпляр с тегло 195 кг, открит през 2003 година и първият който някога достига до сушата.

Изследователите, смятат да изложат колосалния калмар в музея в столицата Уелингтън в огромен контейнер с формалдехит.

Колосалният калмар обитава Антарктическите води и е различен вид от гигантския калмар който се намира във водите около Новозеландския бряг. Гигантският калмар достига до 12 метра дължина и е значително по лек от колосалния калмар.

На официалната страница на музея Тепапа можете да проследите на живо какво се случва с колосалния калмар.

Живеем в постоянни връзки, защото имаме нужда да се издигнем над примитивните си инстинкти и да вземаме рационални решения.

Моногамията е срещу естествените човешки инстинкти, казват учените Дейвид П. Бараш и Ив Липтом. В книгата ”Мит за моногамията: Вярност и изневяра при животни и хора” представят теорията, че хората са в непрекъснато търсене на партньори и за това е против природата за тях да се свързват за цял живот.

Във всички общества е прието мъжете да имат сексуални отношения със случайни партньори, докато се смята че жените са твърде добри и невинни за да правят същото. В книгата ”Сексуалните съветите на д-р Татяна към цялото човечество.” специалиста по еволюционна биология Оливия Хъдсън посочва че женските екземпляри както при насекомите, така и при маймуните никога не са моногамни. Сексуалните отношения с различни партньори дават на женските екземпляри, възможността за повече оплодени яйца.

Най-зле е са мъжете.

И за мъжете и за жените сексът е водещ мотиватор, според Бараш и Липтом.

Изследването показва че жените са по-заинтересовани да създадат дълготрайна връзка, когато срещнат добър екземпляр. Мъжете се водят от нуждата да се докажат и за това не са толкова придирчиви към партньорите си в леглото.

Като последствие от това е изключително трудно за мъжете да живеят в моногамна връзка е заключението на учените в книгата.

Естествено или не много мъже и жени продължават да живеят в дълготрайни връзки и са верни на партньора си. Според Бараш и Липтом това се дължи единствено на нуждата ни да се издигнем над примитивните си инстинкти и да вземаме рационални решения. За това обещаваме вярност за цял живот, за разлика от животните.

Биологията ни дава обяснение, но ние не можем да го използваме като оправдание, казват Бараш и Липтом.