Директория за статии-Razkazi.info

След много експерименти с платинени и други метални жици Едисон се връща към въглеродното влакно.

Първият успешен тест е на 22 октомври 1879 година, и е продължил 13,5 часа.

Едисон продължил да подобрява дизайна и на 4 ноември 1879 година подава документи за патент номер 223898 ( получен на 27 януари 1880 година) за електрическа крушка използваща въглеродни влакна или навити влакна свързани с платинени контактни жици.

Патентът описва няколко начина за създаване на въглеродни влакна, включително памучни и ленени конци, вълнени ленти, хартия навита по различни начини. Няколко месеца след получаването на патента Едисон и екипът му откриват, че карбонизираните бамбукови влакна могат да бъдат използвани за повече от 1200 часа.

Едисон купува патент номер 181613 за осветителната круша от Хенри Уудуърд, който е издаден през август 1876 година и получава изключителното право на канадският му патент. Тези патенти покриват карбоновите нишки в осветителните крушки с газ. През 1878 година Едисон основава Едисон Електрик Лайт Компани в Ню Йорк с няколко финансиста, сред които Дж. П. Морган и членовете на фамилията Вандербилд. Едисон е направил първата публична демонстрация на своята лампа с нажежаема жичка на 31 декември 1879 в Менлоу Парк. Това е моментът когато той казва ‘Аз ще направя електричеството толкова евтино, че само богатите ще палят свещи.’

Дейл Карнеги е един от оригиналните умове обогатили нашето време

Роден през 1988 година в Меривил, Мисури. Той е американски лектор и писател основал курсове за самоусъвършенстване, за подобряването на умението да продаваме, бизнес курсове, ораторски курсове и курсове за комуникация. Неговата най-известна творба е книгата ‘Как да печелим приятели и да влияем на хората’ бестселър за времето си, и много популярна днес.

Той е роден в бедно фермерско семейство и дължи славата си на невероятните си ораторски умения. Докато учи в колеж поради бедният си произход той започва да развива комплекс за малоценност, забелязвайки това майка му го съветва да се запиши в курса по ораторство. Там той открива истинския си талант, до завършване на колежа Карнеги печели всички награди за ораторско майсторство.

Един от най успешните му ходове по пътя нагоре е смяната на начина по който се пише фамилното му име от Carnegy на Carnegie. По това време известният шотландски бизнесмен и филантроп Андрю Карнеги, дарил голяма сума за построяването на Карнеги хол в Ню Йорк, е изключително популярен в САЩ и Дейл Карнеги, въпреки че няма родствена връзка с него печели дивиденти от сходството с неговото фамилно име.

Курсовете Дейл Карнеги са основани през 1912 година и от тогава 7 милиона души са ги завършили. В основата на неговата философия стои идеята, че можеш да промениш хората и тяхното поведение, като промениш една тяхна реакция.

Част от творчеството на Дейл Карнеги

Великият учен Пастьор говорел за спокойствието, което цари в библиотеките и лабораториите. Защо? Защото хората от библиотеките и лабораториите са толкова погълнати от своите задачи, че не им остава време да се безпокоят за себе си. У изследователите рядко биват нервни сривове. За подобен разкош те нямат време. Защо толкова просто нещо като заетостта ни помага да се освободим от чувството за безпокойство? Има един фундаментален закон на психологията: ”Един, даже и най-големият ум не може да мисли за повече от едно нещо в даден момент.”

Не ми вярвате съвсем? Добре, нека проведем един експеримент.

Отклонете се назад, затворете очи и се опитайте едновременно да мислите за статуса на свободата и за вашите планове за утрешният ден. Вие ще се убедите, че можете да се съсредоточите над всяка от двете мисли поотделно, но не на двете едновременно. Нещо подобно става и в областта на емоциите. Ние не можем едновременно да се занимаваме с нещо интересно и да сме подтиснати от безпокойство. Единият вид емоция потиска другия. Това просто откритие е помогнало на военни те психиатри да избършат чудеса по време на войната. Когато хората излизали от боевете в такова състояние, че ги наричали “психо невротици”, военните лекари им организирали постоянна заетост. Всяка минута от бодърстването на тези хора била заета от дейност, като правило на чист въздух – риболов, лов, футбол, фотография, работа в градината, танци. За размишление върху преживяното не оставало време.

„Терапия на заетостта” – тази терапия сега се изписва широко в психотерапията, когато предписват работата като лекарство. Древногръцките лекари са използвали този метод още 500 години преди новата ера.
Няма време да се безпокоим! Именно за това говореше Уинстън Чьрчил, когато е работил по 18 часа в денонощието в самия разгар на войната. Когато го попитали дали се е безпокоил заради огромната отговорност, която му е била възложена, той отговорил: “Аз съм твърде зает за да имам време за безпокойство”.

В същото положение се оказал Чарлз Кетериг, когато започнал да изобретява автоматичен стартер за автомобили.

Впоследствие мистър Кетериг станал вицепрезидент на фирмата “Дженерал мотърс”. Едва неотдавна той се пенсионира. Той възглавявал известната в цял свят корпорация по научни изследвания – фирмата “Дженерал мотърс”. Но в началото на своята дейност бил така беден, че се принудил да създаде лабораторията си в бараката. За да заплаща необходимите части, му се налагало да взима от хиляда и петстотинте долара, получавани от жена му за уроците по пиано. По-късно му се наложило да вземе 500 долара, като заложи своята застраховка. Аз попитах жена му била ли е тя обезпокоена в такова тежко време. “Да,- отвърна тя – аз бях толкова разтревожена, че не можех да спя, но мистър Кетериг беше спокоен. Той беше твърде много погълнат от своята работа, за да се безпокои”.

Ако ние не сме заети, седим и тъжим, нас ни посещават множество същества, които Чарлз Дарвин обикновено наричаше “духове на унинието”. Тези духове не са нищо друго, а отдавна известните зли джуджета, опустошаващи нашите души и унищожаващи нашата способност да действаме със силата на волята си.

Познавам един делови човек в Ню Йорк, който победи тези джуджета благодарение на това, че е бил много зает и не му оставало време да нервничи и да роптае. Наричат го Тремпер Лонгмен. Кантората на този човек се намира на Уолстрийт. Той беше слушател на моите курсове за възрастни. Неговият разказ за преодоляването на навика да се безпокои ми се стори толкова интересен и впечатляващ, че аз го поканих на вечеря с мен в един ресторант след заниманията, където се заседяхме почти до сутринта. Ето какво ми каза той:

“Преди осем години аз бях толкова обезпокоен, че страдах от безсъние. Бях в постоянно напрежение, през цялото време се дразнех и нервничех. Бях на границата на нервният срив. Аз имах причина за безпокойство.
След като напълно се решиха моите проблеми, следваше веднага да престана да се безпокоя, но това не беше по силите ми. Безпокойството – това е навик, и аз го бях придобил.

Аз се безпокоях по всякакъв повод. Изпитвах напрежение, станах нервен, не можех да спя. Както вече казах заплашваше ме нервен срив.

От отчаяние заживях такъв живот, който ме излекува от безсънието и ме избави от безпокойството. Натоварих се с работа. Поех дела, изискващи концентрацията на всичките ми способности. По такъв начин не ми оставаше време за безпокойство. Обикновено работех по седем часа на ден. Сега започнах да работя по 15-16 часа на ден. Идвах в кантората в осем часа сутринта и оставах там до полунощ. Поех нови отговорности, нови задължения. Прибирайки се в полунощ у дома, аз бях толкова из мъчен, че незабавно лягах и заспивах след няколко секунди.

Изпълнявах тази програма в продължение на три месеца. През това време преодолях навика да се безпокоя и отново започнах да работя по 7-8 часа на ден. Това се случи преди осемнадесет години. От тогава не страдам от безсъница и се избавих от безпокойството.”

Джордж Бърнард Шоу беше прав. Той резюмира всичко това, като каза: ‘Тайната на нашите нещастия се състои в това, че ние имаме твърде много време да размишляваме дали сме щастливи или не.” И така, хайде да престанем да мислим за това! Запретнете ръкави и се заемете с работа. Вашата кръв ще започне по бързо да циркулира, вашият мозък ще започне по бързо да работи и много скоро ще се повиши Жизненият ви тонус, което ще помогне да забравите за безпокойството. Бъдете заети. Винаги оставайте заети. Това е най-евтиното лекарство на земята.

И едно от най-добрите.

За да приключите с навика да се безпокоите, изпълнявайте правило първо:

Бъдете заети. Човек, страдащ от безпокойство, трябва напълно да потъне в работа, иначе ще изсъхне от отчаяние.

Дейл Карнеги

„Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот”

Книги на Дейл Карнеги

• Публично говорене и влияние в бизнес средите.
• Как да печелим приятели и да влияем на хората. Самоучител за комуникация между хората.
• Как да престанем да се безпокоим и да заживеем пълноценен живот. Самоучител за управление на стреса.
• Линкълн неизвестният. Биография на Ейбрахам Линкълн.
• Бърз и лесен начин за ефективно говорене. Принципи и практика, как да изразим себе си говорейки пред група хора.
• Лидерът в теб. Как да печелим приятели, да влияем на хората, и да успеем да променим света.
• Бележки на Дейл Карнеги, редактирано от Дороти Карнеги. Колекция с цитати които Дейл Карнеги е смятал за вдъхновяващи за собствените си публикации.
• Как да развием самочувствие и да повлияем на другите чрез публично говорене.
• Управление чрез хора. Прилагане на принципите на Дейл Карнеги в управлението на връзките с обществеността.

Делото срещу един от най-големите в света торент сайтове thepiratebay, изглежда ще доведе до промяна на законите в Швеция. Интернет доставчиците ще бъдат принудени да предоставят IP адресите на всички клиенти на сайта.

Нов закон в опит да бъде прекратено незаконното прехвърляне на файлове е на път да бъде приет в Швеция. По информация на министъра на правосъдието Беатрис Аск и министъра на културата Лена Аделшон Лилерот през пролетта усилено ще се работи по въпроса, органите на закона да получават пълен достъп до списъка с имена, притежаващи IP адресите, на потребителите в сайта.

Контрол на интернет потребителите

Съдилищата ще имат възможност да изискват от интернет доставчиците да предоставят информация, кой е притежавал съответния IP адрес в момента когато е било извършвано незаконно изпращане на файлове.

Двамата министри пишат, че ще продължат да бъдат използвани законите за защита на авторските права. Което означава че ще бъде изчислявана стойността на прехвърлените файлове и ще се изисква икономическо обезщетение за това което е откраднато.

Шведското правителство заявява, че отговорността за откриването на потребителите на торент и p2p сайтовете е не само на правните органи, но и на целия бранш.

Преразглеждане след 2 години

Предоставянето на информация за IP потребителите, ще се осъществява само когато съдът е предявил такова искане, и ще е нужно доказателство, че съответния интернет абонамент е бил използван за незаконни действия.

Министрите пишат, че не трябва да има възможност да се злоупотребява с тази информация. Съответният клиент за когото е предоставяна информация на съда, ще бъде информиран от интернет доставчика си, за това каква точно информация е била предоставена.

След 2 години законите ще бъдат преразгледани и евентуално променени, ако се прецени че е необходимо.

Няма да се прекрати абонамента

Има предложение интернет абонамента на нарушителите да бъде прекратен, но Шведските власти не стигат по-далече с това предложение. Специалистите посочват че спирането на абонамента може да има сериозни последствия за обществото като цяло, където достъпът до интернет е въпрос на личен избор, който е много важен.

Трябва да има алтернативи

Двамата министри посочват че интернет индустрията трябва да подходи креативно към проблема и да намери законни алтернативи, за доставката на музика, филми и други материали по интернет.

Какво се случва в Българското торент пространство

Най-дискутираното в България торент дело, това на собственика на arenabg, така и не стигна до никъде. Хостването на домейна, беше изнесено първо в САЩ, а по-късно в Холандия. Собственикът на сайта Елиан Гешев и администратора на сайта Тодор Цветков бяха арестувани на 2 пъти през последните години за нарушаване на закона за интелектуалната собственост и за незаконно разпространение на порнографски материали. И двамата в последствие бяха освободени, поради липса на доказателства.

Както знаем и до днес arenabg функционира необезпокоявано.

Другите големи Български торент портали се хостват на различни места и много от тях продължават дейността си zamunda се хоства в Холандия, а masterstb и Hector-bg в България и също функционират необезпокоявано.

По време на делото на аренабг, е имало и спиране на достъпа на потребителите до сайта, според собственика, става въпрос за около 1 000 000 милион души. Коментарите в много медии гласят ’Толкова много престъпници ли има в България?’

Може би тук трябва да си зададем въпроса, кой точно е престъпник и има ли престъпници в торент явлението.

Идеята на самите торенти и p2p сайтове е да се разменят файлове между притежателите им. Потребителите разменящи файлове не получават материална облага от това, а самите притежатели на сайтовете печелят основно от реклама, както всички останали медии.

Друг е въпросът, че тези файлове не би трябвало да бъдат пиратски копия. Известно е обаче, че много от файловете се появяват в торент пространството по-рано от официалната си премиера. На скоро един руски сайт пусна XP SP3 преди Microsoft и разпространи шегата, че всъщност Microsoft е копирал файловете от тях.

Технологиите се развиват и скоро ще можем да разменяме огромни файлове по емайл, или чат.

До колко трябва да бъде контролирана средата в която живеем, без да се нарушават личните ни права?

Един воденичар оставил на тримата си сина скромно наследство – своята воденица, магарето си и своя котарак.

Делбата станала бързо: най-големият получил воденицата, средния – магарето. За най-малкия останал котарака.

Третият брат не можел да се примири, че му се паднал такъв нищожен дял.

– Братята ми, като се сдружат – казал той – ще могат честно и почтено да си вадят прехраната. А пък аз, като изям котарака си и си направя ръкавици от кожата му, ще трябва да умра от глад. Котаракът като чул тези думи, пристъпил важно и му рекъл със сериозен тон:

– Не съжалявай господарю, дай ми само една торба и ми поръчай чизми, да мога да ходя из храсталаците, и ще видиш, че не ти се е паднал толкова лош дял, както си мислиш…

Господарят на котарака не повярвал много на думите му, но тъй като го бил виждал да прибягва до какви ли не хитрости, докато ловял плъхове и мишки, все пак се надявал, че котаракът ще му помогне в неволята. Дал му каквото поискал… Котаракът се обул чевръсто, метнал торбата през рамо, хванал вървите й с предни лапи и отишъл на горската полянка, където имало много зайци. Заложил торбата с трици и трева, проснал се на земята като умрял и зачакал някой млад заек, не познаващ още хитростите на този свят, да дойде и да се пъхне в нея, с надеждата да похапне от онова, което се намира вътре. Едва легнал и желанието му се сбъднало: един млад, глупавичък заек влязъл в торбата. Котаракът бързо дръпнал вървите, хванал го и го убил, без да му мине окото. Много доволен от лова си, той отишъл в двореца и поискал да говори с царя. Въвели го в царските покои.

Като влязъл, той се поклонил ниско пред царя и казал:

– Царю честити, маркиз дьо Караба – така котаракът намислил да нарича господаря си – ме изпраща да ти поднеса този заек.

– Кажи на господаря си – отвърнал царя, – че съм много доволен от подаръка и му благодаря.

Друг път котаракът се скрил в една житна нива, като пак заложил торбата си. Щом влезли в нея две яребици, дръпнал вървите и ги хванал и двете. След това отишъл и ги поднесъл на царя, както направил със заека. Царят и този път приел със задоволство подаръка и наредил да почерпят котарака.

Два, три месеца наред котаракът носил от време на време на царя дивеч от страна на своя господар… Един ден котаракът научил, че царят щял да излезе на разходка с дъщеря си, най-хубавата принцеса на света, казал на своя господар: – Ако се вслушаш в моя съвет ще бъдеш щастлив за цял живот.

– Трябва само да отидеш да се окъпеш в реката на онова място, което аз ти посоча и след това да не ми се бъркаш в работата… Маркиз дьо Караба направил всичко, според съвета на котарака. Както се къпел спокойно, царят се задал. Тогава котаракът се развикал с всичка сила:

– Помощ! Помощ! Маркиз дьо Караба се дави! При този вик, царят подал глава от вратичката на каляската и като познал котарака, който толкова пъти му бил носил дивеч, заповядал на слугите веднага да се притекат на помощ на маркиз дьо Караба. Докато слугите вадили клетия маркиз от реката, котаракът се приближил до каляската и разправил на царя как лоши крадци откраднали дрехите на господаря му, докато се къпел. А той хитрецът, ги бил скрил под един голям камък.

Царят веднага заповядал на своите гардеробиери да отидат и донесат от най-хубавите царски дрехи за маркиз дьо Караба. После му изказал своите благодарности. Когато воденичарския син облякъл хубавите дрехи, които му донесли станал още по-красив, защото и без това си бил хубавеляк. Царската дъщеря го харесала много. Той също си помислил, че не е виждал по-хубава принцеса. И така, едва разменили няколко погледа и младите хора се влюбили.

Приказката не разкрива дали царят забелязал това, но той поканил маркиза да се качи в каляската да се разходи с тях. Котаракът не можел да се намери място от радост, като виждал как всичко се нарежда тъй, както бил намислил и побягнал напред. По пътя видял селяни, които косели една ливада и им казал:

– Ей вие, косачи, ако не кажете на царя , че ливадата която косите, е на маркиз дьо Караба, с ноктите си – раз-два – ще ви сторя на кайма. Царят не пропусна да попита косачите чия е ливадата, която косят. – На маркиз дьо Караба – отвърнали те в един глас. – Хубав имот имате – казал царят на маркиз дьо Караба.

– Така е, царю честити – отвърнал маркизът. – Тази ливада дава всяка година богат сенокос.

Котаракът, който вървял все напред, срещал жътвари и им казал:

– Ей вие, жътвари, ако не кажете на царя, че всичките тези ниви са на маркиз дьо Караба, с ноктите си – раз-два – ще ви сторя на кайма. С

лед малко минал царя и поискал да узнае кому принадлежат нивите.

– На маркиз дьо Караба – отвърнали жътварите. Царят похвалил и за тях маркиза. Котаракът вървял все пред каляската и заръчвал на всички хора, които срещал, същото нещо.

Царят бил смаян от големите имоти на маркиз дьо Караба… Най-сетне котаракът стигнал до хубав замък. Той принадлежал на един човекоядец, който имал несметни богатства. Котаракът първо се погрижил да узнае какъв е този човекоядец и какво знае да прави. После поискал да му се представи, като казал, че не би желал да мине покрай замъка му, без да има честа да го поздрави.

Човекоядецът го посрещнал толкова учтиво, колкото може да бъде един човекоядец, и го настанил да си почине.

– Хората разправят – рекъл котарака, -че имаш дарбата да се превръщаш във всякакви животни, че можеш да се превърнеш например в лъв, в слон…

– Това е вярно – отвърнал грубо човекоядецът – и ще ти го докажа.

Котаракът толкова се изплашил, като видял пред себе си лъв, че веднага се озовал на покрива, при все че с ботушите трудно се вървяло по керемидите. След някое време, като видял, че човекоядеца се превърнал пак в човек, котаракът слязъл и си признал, че много се изплашил. – Разправят също – казал той – но аз не мога да повярвам, че можеш да се превърнеш в малки животинчета, например в плъх или мишка. Казвам ти, че това ми изглежда съвсем невъзможно.

– Невъзможно ли? – отвърнал човекоядецът – Ей сега ще видиш! И в миг се превърнал в мишка, която започнала да бяга по пода.

Щом я видял, котаракът се хвърлил върху нея и я изял. А в това време царят стигнал до замъка и пожелал да влезе вътре. Котаракът чул шума на каляската по подвижния мост, излязъл отпред и рекъл на царя: – Добре дошъл царю честити, в замъка на маркиз дьо Караба.

– Как маркизе, – се провикнал царя – и този замък ли е твой?! Не съм виждал втори като този двор и като постройките, които го заобикалят. С голямо удоволствие ще ги посетя. – Маркизът подал ръка на принцесата. Последвали царя, който се качвал пръв по стълбата, и влезли в голяма зала. Там ги чакала великолепна трапеза. Човекоядецът я бил сложил за приятелите си, които този ден щели да му гостуват, но като узнали че царят бил в замъка, не посмели да влязат. Царят бил очарован от добрите обноски на маркиза, също като дъщеря си. Не му излизали от ума и неговите големи богатства, та след петата или шестата чаша превъзходно вино, казал:

– Маркизе, от теб зависи да станеш мой зет. Маркизът се поклонил ниско, приел честа, която му направил царят за да му даде за жена хубавата принцеса и това го изпълнило с неочаквано щастие. Вдигнали сватба още същия ден. Котаракът станал благородник и вече само за развлечение тичал подир мишките.