Директория за статии-Razkazi.info

Нека си представим, че някоя гениална компания е измислила приложение за мобилен телефон, което помага да си направите мусака. Да речем, че приложението е платено и става истински хит на пазара в България. До тук добре. Компанията решава, че приложението трябва да прескочи границите на България и решава да го реализира за цяла Европа и да му направи дори рекламна кампания.

Тук идва първия интересен момент – както всички знаем повечето млади хора в Европа или говорят или поне разбират английски, но доста от тях просто предпочитат собствения си език. Следователно компанията от примера трябва да преведе за начало цялото приложение на съответните езици, според това на кои пазари ще иска да реализира продукта.
И сега идва втория особено важен момент- локализацията. Тоест стандартизирането. На практика локализацията е стандартизиране на даден текст при превода от един език на друг език като се придържаме към особеностите на езика, на който превеждаме – например стандарти за изписване на дати, имена, пряка реч, валута, цветове и т.н.

Сега се връщаме на нашия пример – в случая използвахме пример за апликация, която помага да си направим мусака. Тя, както казахме е станала успешна в България, но предвид, че това ястие е характерно за Балканите като цяло, ако искаме да прогресираме с нашия продукт ще трябва да го адаптираме за целевите пазари. Трябва да се направи проучване на местните традиции и какво би се приело добре и би било полезно за местната аудитория.

Примерът, разбира се е изключително опростен, но показва необходимостта от намесата на специалист по локализация, когато искаме нашия бизнес да прогресира извън дадена територия.

Локализация може да се използва дори и при употребата на един и същи език, но в различни области. Тоест трябва да се направи адаптиране на местното наречие.
В нашия пример, ако се направи апликацията и искаме да я наложим да речем в съседна Гърция, то предвид колко е голяма държавата трябва да проучим в коя област например какви продукти се използват или какви наименования има самото ястие.

В заключение – всеки бизнес, който иска да се представи адекватно на нов целеви пазар трябва да използва професионалните услуги на фирма за локализация и преводи. Препоръчваме Ви да потърсите в сайта ни.

Всички вече знаем, че в днешни дни онлайн рекламата има несравними предимства пред традиционните в близкото минало начини за реклама- телевизия, радио, списания.
Без значение какъв вид реклама в интернет изберете за сайта си, то вие плащате само за желания от вас резултат- кликове, импресии, гледания.
И нека се спрем по- специално на рекламата в Гугъл, в мрежата за търсене, по ключови думи.

Какво е най- характерното за нея?

Този вид реклама, ако се замислим дори и не е точно реклама. В общия рекламен случай (дори и в интернет) гледате телевизия и изобщо не търсите кой е най- добрия прах за пране, или четете новини и въобще не ви интересува коя е най- новата шоколадова вафла. Е, нещата при Google Adwords Search са доста по- различни.

Потребителите виждат дадено рекламно послание само защото (поне в общия случай) са написали ключова дума или думи, които са асоциирани с въпросното послание. Разбира се, тук коментираме случаите на добре направена онлайн реклама, в която ключовите думи са добре подбрани, според рекламирания бранш и сайт, а нямат просто за цел голям, но безсмислен трафик. Тоест винаги трябва да избирате доказани фирми, с опитни професионалисти, например нашите.

Казано по друг начин можем да разглеждаме този вид (нека условно го наричаме както е общо прието) реклама се показва само на потребителите, които наистина в точно този момент търсят вашите услуга или продукт. Казано с други думи на вашите потенциални клиенти.

Е, разбира се дали от потенциални клиенти ще се превърнат в купувачи е изцяло във ваши ръце. Тоест значението на професионално направената реклама в интернет е да доведе трафик до вашия сайт от хора, които действително се интересуват от това, което продавате. Или можем да кажем, че рекламата в Гугъл е най- краткия път между един потребител, който търси вашите продукти и вашия сайт.

Много хора търсят най- евтиния начин за реклама. Това, обаче вече е частен случай на това в какъв бранш са и дали кампаниите им са направени професионално.

Новаторски дизайн на един такъв съвсем обичаен предмет от бита като мивката представиха Григорий Малицкий и Мария Малицкая (ARCHITIME design group). Мивката ANGLE, или в превод ЪГЪЛ, е в строго минималистичен дизайн, но основната функция на нейното оригинално излъчване е, че отверстието за източване на водата е скрито. Когато човек използва мивката, изглежда така, сякаш водата изчезва от самата купа като с магия. Модерната мивка със своя уникален дизайн печели международна награда A’Design Award през 2014-та година.

1. Как се ражда тази идея?

Оригиналните мивки с наистина уникален дизайн в съвременния свят са толкова много. Затова в този случай дизайнерите са предложили една изцяло нова перспектива на една популярна тема. Преди стартирането на проекта дори е проведено проучване сред голяма група хора. Оказа се, че много от тях свързват мивката с предмет на релаксация, а отцедника възприемат като един постоянен дразнител, който стои пред очите им по време на хигиенните процедури. Хората искат тяхната баня да бъде истински “храм на красотата и релакса”, а грозни функционални елементи нарушават хармонията в този дизайн.

Според това изследване е било възложено да се реши проблема с мръсната вода като не само се създаде мивка с оригинален дизайн, но и да се преосмисли самата идея на темата.

Резултатът от работата се превръща в тази минималистична мивка, наречена ANGLE заради характерната й особена форма.

2. Размери и материали

Въпросната модерна мивка е изработена от композитни материали (изкуствен камък с полиестерна смола и мраморни парченца) чрез метода на леенето. Ширината й е 900 мм, дълбочината – 400 мм, а височината – 10 мм.

3. Как действа мистериозният процес?

Всъщност тайната е простичка: мивката е във формата на обемен триъгълник, а отцедника се крие зад едно от лицата му, създавайки един вид оптична илюзия. Благодарение на това, докато се ползва мивката, вие не съзерцавате източването на водата.

Канарските острови (или на испански: Islas Canarias) са известен архипелаг в Атлантическия океан близо до крайбрежието на Африка. Най-известен сред тях е Тенерифе. И определено има защо. Кой ли не мечтае да отиде на почивка в Тенерифе.
Островите принадлежат на Испания от 1405 г.

Името им вероятно идва от латинското Canariae Insulae, означаващо “Острова на кучетата”, първоначално отнасящо се само за Гран Канария. Според Плиний Старши мавритански крал нарекъл острова Канария, защото на него имало “огромно количество много големи кучета”. Според друга теория т. нар. кучета в действителност са вид тюлен (canis marinus или “морско куче”), изчезнали от Канарските острови. Говори се още, че местните жители гуанчите почитали кучетата, мумифицирали ги и ги считали за свещени животни. Има и теории за мароканско берберско племе Canarii, като името отново е свързано с кучета. Едно е сигурно – островите не са наречени на птицата канарче, а птиците са взели името си от тях. Геолозите твърдят, че преди няколко милиона години в океана имало три отделни вулкана – Анага, Тено и Рок дел Конде. После в центъра изригнал още един и ги обединил. Така се образувал Тенерифе.

Пейзажът е много див, пустинен и дори извънземен. Тук съвсем не случайно са снимани филмите „Гневът на титаните“ и „Битката на титаните“. Навсякъде има разпръснати вулканични скали. Много известни са и скалите Гарсия. От тях най-интересна е така наречената – „Палеца на Бога“. Тя се счита за символ на острова. Във всички пътеводители може да се види снимката и с Тейде на заден план, а също и на повечето картички и календарите на Тенерифе.

Градчето Икод де лос Винос е основано от конкистадорите в края на XV в. на мястото на селище на гуанчите. Първоначално го нарекли просто Икод. “Де лос Винос“ е прибавено доста по-късно, за да се изтъкне главният източник на доходи за региона – винопроизводство. Днес Икод де лос Винос е известен с гигантското драконово дърво (Dracaena Draco). На колко точно години е то не знае никой. Драконовите дървета нямат годишни кръгове и затова възрастта им не може да се определи с традиционните методи. Затова възрастта му поражда много спекулации. Има даже твърдения, че може да е на няколко хиляди години и е най-старото дърво на планетата. Най-вероятно обаче реалната му възраст е около 600 – 800 години. Дървото действително е старо и голямо. Известно е, че когато преди повече от 500 години в северната част на Тенерифе са се появили испанците, то вече е било там. Драконовото дърво има остри листа и червен сок, подобен на кръв. Последното не останало незабелязано от склонните към мистика гуанчи, които почитали дървото като живо същество, а сокът му използвали при балсамирането на починали съотечественици.