Азис (Васил Троянов Боянов) се ражда в Сливен през далечната 1978 година, бъдещия „крал на маанетата”. Учил само до 5-ти клас, живял в София до 10 годишна възраст, малкия принц заминава за Германия на 13 години за да изкарва прехраната си. С тежко детство, Азис се зарича, че ще се прочуе с гласа си. При завръщането си в България, той е като „гръм в ясно небе” за народа ни, понеже граденето на имидж с представяне като гей беше още табу. С провокативната си визия и силния си глас, в началото предизвика безброй скандали и интриги, но това привлече феновете като магнит към него. Васил Боянов стана за пример как се гради имидж с лоша реклама.
По пътя на славата
Първия си продуцентски догов сключва с „Маратон Рекърдс”, тогава се ражда и псевдонима му Азис, вдъхновен от турски филм. Песните му се включват в компилацията „DJ фолкмаратон” и последва връзката на Азис с продуцента на „Съни Мюзик” където предоставя първия си албум с ромски песни. Първият му самостоятелен албум е кръстен „Нокът”, но дори изпълнителя не смята албума за добър. Вторият албум „Болка” е причината певеца да бъде забелязан. Заглавна песен, преведена на ромски, носи първото голямо отличие на Азис – певец на годината, на ромски фестивал в Стара Загора.
Васко се превръща в Азис
Провокативния имидж на Азис започва през 2000-та година, при заснемането на клип на песента „Еротик”. Тогава тепърва изсветлява косата, облича провокативни костюми и дава началото на „кака Васка”. Дори имената на хитовете му напомнят за личността му.
Всяко ново парче става по-популярно и обсъждано от предходното. В клуб Вавилон, по него време едно от най-посещаваните нощни заведения, Азис промотира следващия си албум „Мъжете също плачат”. Феновете започват да нарастват изключително бързо и песни като „Сълзи” и „Напипай го” се слушат на всякъде и денонощно.
Получава покана за концерт в Милано, по случай рождения ден на радио „Популяре”. Там той е представен като „Балканската Мадона”. Имиджа му засилва женската му визия, а и доказва, че изпълнителя е като хамелеон пред камерата. В „Хвани ме, де” е облякан като индийка, „Ето ме” вече е истинска жена, а в „Следи” е мъж със съпруга.