Никога не съм си представяла, че мога да стана зависима от алкохола и да се лекувам от алкохолизъм. Хората от моето обкръжение винаги са посягали към чашката главно по повод и никога не са пиели в големи количества. Не мога да кажа, че съм имала лош пример в живота си, напротив – родителите ми са съвсем обикновени хора, които винаги са ме подкрепяли.
Като се замисля, може би причината да започна да пия системно се крие в това, че съм болезнено срамежливи свита по природа. Това от край време е моят голям проблем в живота и може би в него се крие и началото на моя алкохолизъм.
Само чрез едно две питиета се чувствах по-освободена и можех да общувам по-спокойно с познати и непознати. Иначе се чувствам скована и непохватна, постоянно се притеснявам за това каква изглеждам в очите на другите, чувствам се глупава и незабележима. Всичко се дължи на липсата ми на увереност и самочувствие – нещо, което се притъпява, когато си вдъхна кураж с една две чашки алкохол.
За съжаление не си давах сметка, че това може лесно да премине в алкохолизъм и точно това се случи с мен. В един момент не можех дори да изляза навън, без да си пийна малко, както се казва „За отскок”. Тъжно е и не го пожелавам на никого.