Най-красивите момичета са щастливите момичета. И както известната актриса Одри Хепбърн, призната от много класации за най-красивата жена на 20 век, казва:
В същото време интернет даде възможност на пренебрегваните дотогава жени да кажат и те своето мнение. Вместо подтиснати и недоволни от външния си вид, те се оказаха уверени в своята красота. Не желаят да се нагаждат към един чужд за тях образ, категорично отказват да крият чудесните форми и извивки, с които Майката Природа ги е дарила, под пластове неудобни и нездравословни дрехи в убити цветове и “класически кройки”, само за да изглеждат близки на един шаблон. Смело заявяват, че са горди от това, което са, и призовават всеки от нас да открие красотата в себе си и в другите.
Защото красотата има много форми и размери. Тези модели – очарователни, женствени, витални изграждат нов, безпрецедентен образ – свободен, креативен и динамичен, който руши стереотипите и, без да ги заменя с нови, показва красотата на истинската жена – здрава, уверена в своята уникалност и привлекателност, щастлива да бъде такава, каквато е. Отвори се нова страница в модната естетика. Първи бяха Дженифър Лопес и Бионсе, едновременно подигравани и желани.
През 2006 година Жан – Пол Готие излезе на подиума със своята прелестна муза с „нестандартни мерки” Кристъл Рен и всички видяха в нея една красива жена. Много от световноизвестните списания като Вог, Ел, Гламур отделиха цели броеве с фотосесии на „различните”модели и бяха изумени, че читателите намират тези жени красиви и сексапилни. И така до началото на новото хилядолетие, когато починаха от недохранване няколко известни модела. Светът беше шокиран и отрезвен. Започва безкрайната битка с килограмите в преследване на заветните 90 – 60 – 90. Пишат се статии и цели книги със съвети и трикове от вида “най-правилните дрехи за вашата фигура”, “как да скриете несъвършенствата на фигурата си”, “10 тайни как да изглеждате по-слаби”, “разрешено – неразрешено”, “11 маски подходящи за мазна кожа”, “Косопад – поява и лечение”.
Това насърчава нереалното възприемане на тялото, ниското самочувствие, анорексията, самоненавистта и ксенофобията, която кара зрели жени да се държат като зли гимназистки. Но идват 60-те години и се появява един нов, андрогенен тип. Туиги, жестоко различна, слага началото на ерата на моделите като критерий за красота и пример за подражание. Коко Шанел, с неподвластна на времето елегантност, създава нов образ на жената като дръзка и независима личност, която успява благодарение на собствените си умения, а не само на красивата визия.
Следват годините на недостижимите по блясък холивудски звезди и жената – вамп. Мерилин Монро с изобилие от чувственост, сочни устни, пищна гръд, руси коси е въплъщение на женственост и неустоим сексапил. През забързания 20 век и критериите за красота започват да се сменят по-бързо.
Критериите за женската красота са се променяли многократно през различните епохи – подчертано едрите торсове от първобитната епоха; неземната красота на Нефертити, Венера Милоска и мадоните на Рафаело; пиршеството на плътта в картините на Рубенс…