Знаете ли кои са Миньоните? Не, сериозно! Все си мисля, че знам какво са Миньоните и после губя цели 3 часа, посещавайки лошо поддържани фейсбук страници и Пинтрест тагове, и от цялата работа ставам дори още по-объркан от преди.
Определено това няма да помогне, но съществува една голяма пропаст между тези Миньони, които се появиха като двуизмерни (а скоро и като триизмерни филмови изображения), и как ги виждаме в Интернет. Миньоните от „Аз Проклетникът” не могат да съществуват като миньони – злочестиви поддръжници на комично нелеп злодей със златно сърце (и тревожни пропорции на тялото). Миньоните, които виждаме в социалните мрежи са напълно различни от това.
Нека започнем с каноническите Миньони. Те са може би платоничният идеал на франчайз талисман. По-добър въпрос за моя не толкова умен мозък е какво не са Миньоните? Всеки аспект от техния дизайн е също толкова неясен, че те са едно нищо. Миньоните са празни плочи от космически прах и компютърна обработка, точно както останалата част от нас.
Института по цветовете „Пантон”, който определя какво е и какво не е истинския цвят, описва Миньоните по следния начин:
„Също както слънчевите лъчи ни съживяват Миньоновото жълто е цвят, който повишава осъзнаването и създава яснота, осветявайки пътя към интелигентността, оригиналността и изобретателността на отворения ум – това е цветът на надеждата, радостта и оптимизма”.
Всеки подлежащ на доказване факт за Миньоните разкрива хиляди други въпроси, на които нямаме отговор. Трейлърът на предстоящото филмче за Миньоните предоставя много детайли, които играят ролята на семена, от които изникват безброй други допълнителни въпроси.
Миньоните още в самото тяхно начало се появяват на сушата от океана. И като че ли от тогава не са претърпели някакво особено развитие. Тяхната цел винаги е била да служат на зъл господар. И все пак хич не ги бива в тая работа. В това е и комедията. Законът на Дарвин за естествения подбор не може да бъде приложен при Миньоните и въпреки това те успяват не само да оцелеят, но и да процъфтяват.
Всички Миньони са момчета (или поне са с мъжки имена): Кевин, Стюарт, Боб, Карл, Дейв, Дони, Джери, Джон, Норберт, Пол, Фил, Тим… списъкът продължава. Така че те не се интересуват особено от своята мъжественост. Въпреки че Миньоните имат дупета, не е много ясно дали имат полови органи. Като че ли нямат или като Адам и Ева са избрали да прикриват тези свои части. Не съм се свързвал със създателя им Пиер Кофин, за да го питам дали Миньоните могат и дали правят секс. В предстоящия филм един от тях флиртува с два жълти на цвят пожарни хидранта с подобна форма като тях, което ме води до хипотезата, че Миньоните все пак правят секс. Как точно, остава неизвестно.
Като се има предвид, че предстоящият филм „Миньони” проследява същите герои от предисторията чак до средата на 20 век, от това става ясно, че Миньоните са безсмъртни. Те са били тук много преди нас и ще бъдат тук много след като ние се превърнем в кости и прах. Миньоните ще преровят останките на това което някого е било нашите градове и култура. „Банани?” – ще попитат те. Но бананите отдавна няма да ги има, ще останат един далечен спомен във времето и пространството.
Миньоните не разбират концепцията за раса. Те всичките са в жълт цвят. Езикът им е също двусмислен и неясен.
Изразяват се чрез действия, не думи. „Езикът” им е доста основен. Те говорят по много странен начин, с комбинация от човешки езици. Видно в някои (приблизително) английски думи като “Banana”, “Bapples” (по принцип “Apple” с “B”), “Potato”, както и някои испанско звучащи думи като “para tú” (“за вас”) и “la boda” (значещо “брак”), френски (poulet tikka masala, et pis c’est tout), Руски думи като “да” (Da”), и корейски думи като “Hana (하나), Dul (둘), Sae (From Set [셋]”), значещо едно, две, три…, и много други езици. Но техният език остава неразбираем за повечето хора, въпреки че те разбират английски. Дори е възможно да откриете японски елементи в тяхната реч.
Миньоните са създадени да бъдат едновременно нещо и нищо. Те не са сексуални, но могат да имат романтични интереси. Те са двуполови, но имената им са мъжки. Езикът им е странен и неразбираем за другите. Телата им са както слаби така и дебели. И всички носят очила.
Така че ние знаем отчайващо малко за тях. Но като че ли те са просто проекция на нашите собствени идеи, стремежи и страхове.
Опитвам се да кажа следното: Миньоните са перфекните смешници. Както един известен пост в Tumblr казва за тях: „Миньоните са крещящи царевични зърна, разкъсващи обществото”.
Но Миньоните не са обвързани към някоя централна емоция. Те заемат една специфична част от интелектуалната собственост освободена от определено чувство или мироглед. Миньоните са саркастични, честни, подмазвачи, игриви, подли, сърдитковци в зависимост от необходимостта.
Те имат цел – да служат на злодеи. Но без специфична емоционална подбуда да им подражават. Тяхната цяла същност е една брутална откровеност. Те представляват чувствата, които много хора изразяват чрез тия малки смешници. Гняв, шеговити заплахи и така нататък…
Всъщност, чакайте! Миньоните са емотикони. Те са жълти, преминават през всички емоционални спектри. Функционират като податлива стенография за всички неописуеми чувства. Това са те, емотикони с ръце, крака и големи очила.
Ако и Вие сте фенове на Миньоните и искате да имате такъв плюшен, малък сладур, можете да посетите българският им фен сайт.