Пълната липса на реформи в образованието за съжаление означава и липса на промяна в съдържанието на учебниците. Децата ни учат по текстове, които са създадени от набързо събрани авторски колективи през 2002 г. и нищо от достиженията на науката и обществото оттогава не е намерило място в учебната програма.
Един от основните проблеми е огромният избор от издателства, които издават учебни помагала. Всяко издателство е подготвило собствени текстове, без уеднаквяване и съобразяване на информацията в тях, което става проблем при унифицираните тестове, валидни за всички учебни заведения в България. Децата учат факти, на които в едни учебници е придадено твърде много значение, а в други са пренебрегнати. Този фактор рядко се отчита при изследване на резултатите от изпитите за външно оценяване. Само добрата воля на учителите може да промени донякъде тази грешка на Министерството на образованието, но ако това е валидно в елитните училища, дали е възможно в по-малките и по-изостаналите?
Писани от университетски преподаватели и академични учени, учебниците рядко са съобразени със способностите на всяка възраст. Децата в началния курс се справят със сложни понятия, обяснени като за гимназисти. Терминологията е свръх усложнена за сметка на създаването на връзка между различни по вид, но съотнасящи се факти в различните дисциплини. С една дума, мисленето е изключено, важни са назубрените факти, които превръщат учениците в трудно съобразяващи папагали.
Например, в учебниците по история за горен гимназиален курс, фактите от историята не са комбинирани с фактология на културата и цивилизацията в дадената епоха. Така историята става хроника и истинските й летописци – хората, творящи изкуство и култура – остават извън полезрението на учители и ученици. Географията в основното и средното училище също е пълна с трудно наизустими факти, свързани с количества полезни изкопаеми и икономически ръстове, които отдавна са се променили в динамичния ни свят. Но има твърде малко за характеристиките на всяка държава, за забележителностите, които можем да открием в нея. Да не говорим че учебниците по история и география, които би трябвало да бъдат синхронизирани, сякаш напълно отричат съществуването на другата дисциплина.
Единственият възможен изход, за който трябва да ратуват и учителите, и родителите, е създаването на интерактивни учебници, които да променят изцяло основите на образованието у нас.