Глобалната информационна революция в историята, която светът преживя, е нещо безпрецедентно. Българите в Америка след 1990-та нямаха с България никаква почти връзка, освен ако те по телефона не се обадят. От България 2,5 долара на минута струваше – доста скъпо за тогава и с оператор ставаше. В американските вестници български никаква информация нямаше нито за по-важните неща – икономическа криза, хиперинфлация, убийства – новини нямаше.
На България населението намалява, а броят на живеещи в чужбина българите е между 3 и 4 милиона вероятно, което е половината от броя на живеещите в България… Близо 2 милиона са напусналите през последните 20 год. България, особено във времето, когато новини не се изнасяха за това по вестници. Само в Щатите се предполага, че около 300 000 българи постоянно живеят, от които в Чикаго са 100 000. Много малък от тях процент са стара имиграция. Да, България я напуснаха милиони българи. Но дали може да бъде този неизбежен на глобализацията аспект за опасения повод, че е на изчезване нацията ни? Еврейската идентичност през хилядолетията е оцеляла и процъфтяла дори, без да е била изобщо в някаква национална държава базирана или територия.
Когато в чужда страна живеем, по-големи патриоти ставаме всъщност и следим за някакви точни новини от родината, или дали някой върнал се от там български вестници да даде, например като вестник 24 часа. Но не е в България така, където са българи повечето хора. Освен ако не са решили съзнателно да се претопят, са големи патриоти в Америка българите. Пред домовете им български знамена се веят, в български училища и черкви ходят, българска музика слушат. И българска музика започват в Америка да слушат много повече, българска народна включително. Същевременно в чужбина българите на света са граждани, които от националистическо тесногръдие не страдат. Българи с различни професии – от работници до юристи, чиновници в Световната банка и лекари – в българското училище във Вашингтон като близки приятели се срещат и в българската черква, обменят си новини за родината. Там не само вярващите ходят, но и онези, които да подържат искат връзка от своя етнос с хората, със своята „стара родина“, от която преди вестници не можеха да четат, защото не се внасят, не бе като сега с интернет и скайп.