В Латинска Америка много тържествено се празнува 15-ия рожден ден на момичето в семейството. Тогава то танцува първия си валс с баща си, а после с младежите, кандидати за сърцето й. Там все още не е разпространен много Facebook и не получават пожелания за рожден ден.
В други държави навършвайки 15 години, тийнейджърките получават правото за първи път да обуят обувки с високи токчета. Такава традиция има и в САЩ, само че там се отбелязва sweet sixteen – сладката 16-годишнина по много специален начин.
Рожден ден се почита и в Гвиана, като рожденика се облича в екстравагантен костюм да посреща гостите. Най-важното ястие на тържествената трапеза е кокошка с ориз. Там, разбира се, не е познат Facebook и пожелания за рожден ден не получават с тази мрежа. Кубинците също отбелязват рождените си дни – всичко е в изобилие – гостите не е задължително да са много близки на празнуващия, богата маса, силна музика и хубави дрехи.
Повечето мюсюлмански държави празнуват доста рядко датата на раждането. Арабите нямат обичай да организират големи тържества на този ден и не получават и пожелания за рожден ден във Facebook. Коранът не забранява обаче отбелязването на този ден, затова някои мъже събират приятелите в двора на къщата си и ги гощават с традиционни ястия.
В Канада върхът на носа на рожденика се намазва с масло, за да се хързулнат и излязат всички несполуки от живота му. В Англия пък е прието да се подхвърля във въздуха празнуващия толкова пъти, на колкото години става, плюс още един път за късмет. Подобен обичай има и в Ирландия, и Израел.
В Африка рождени дни не се отбелязват всяка година. В племето по този повод гала тържества се организират веднъж на осем години, а при племето кукуйю и по-рядко – през 13 години, но е задължително празнуващият да засади смокиново дърво.