Един от хубавите спомени от детство ми е свързан с голямото преместване. Аз така му викам. Бях много малък, но това преместване се е запечатало в съзнанието ми. Вероятно това преместване може да се разглежда и като социално преместване. Трябваше от Бургас да се преместим да живеем в София.
Ех, сега с ирония си казвам защо не съм бил по-голям, та да ме бяха попитали дали съм съгласен с това епично преместване. Но тогава съм бил някъде в първи клас, кой да те пита дали си съгласен с едно преместване в друг град? Това преместване промени, разбира се, всичко. Тъкмо се бях запознал с другарчетата ми от класа, пък и бях хвърлил око на момичето от съседния чин. Около града имаше прекрасни местности, незастроени и с истински високи дюни и средиземноморска растителност. Още преди да се е случило, намразих това преместване. То щеше да ми отнеме Морската градина, красивите пусти плажове и момичето, за което вече планирах да се оженя.
Самото преместване беше като в комедиен анимационен филм. За къде преместване, без преместване и на покъщнината? Баща ми нае един голям камион ГАЗ и на него натоварихме цялата възможна покъщнина. От ремаркето стърчаха мебели, куфари и какво ли не. А аз само мърморех, докато пътувахме с нашия москвич – след като се местим, не може ли да вземем с нас и блока?
Всъщност това преместване се наложи, защото баща ми бе военен, а военните често се местят. Трябваше да работи и специализира в София, а това налагаше спешно преместване на цялото семейство. Сестра ми също не бе във възторг от това преместване. И тя щеше да изгуби приятелките си и всичко, което обича в Бургас. Сетих се, че имаше още една причина да ми е мъчно за моя град. Тъкмо бях открил край старата бирена фабрика едно място, където можеше да се намерят много стъклени топчета. Викаха им абета. А аз бях много добър в играта на топчета. Поне успях да си взема една кесия с топчета, защото не знаех какво е положението в далечната и непозната София. Спомням си, че пътувахме цял ден, защото се съобразявахме с камиона. Пък и тогава нямаше магистрала “Тракия”, а много участъци от пътя бяха с набит чакъл. Да, обаче едно момче се радва точно на голямото друсане по пътя!
В следващите дни и месеци ни беше много трудно, особено на нас със сестра ми. Мога да кажа, че не ми хареса много в тая София. Много блокове, много нещо, пък и нямаше море! Нямаше чайки, нямаше от нашия сладолед. С времето нещата се промениха. Намерих си приятели в новия ми клас. Харесах си момичето на последния чин. Оказа се, че и тук се играе на топчета. Минало невъзвратимо, далечно мое детско преместване!