„Да знаеш чужд език, е като да имаш втора душа“ е казал Карл Велики и е бил абсолютно прав. Познанието за другите езици развива въображението, обогатява кръгозора и повишава човешката култура.
Днес е разпространено схващането, че овладяването на чужди езици има предимно практическа насоченост – да успеем да си поръчаме храна или да си хванем автобуса, когато сме в чужбина, да комуникираме с чужденци, ако професията ни го изисква и др.
Истина е, че чуждият език отваря много възможности за работа и пътуване, но неговото огромно значение не се ограничава само до това. Езикът развива мисленето на човека. Това се дължи на факта, че всяка реч е уникална и притежава свое собствено богатство. Всички сме чували например, че в английски език не е достатъчно богат откъм лексика и за да се компенсира това, често една дума има повече от едно значение. Гръцкият език, от друга страна, е толкова необятен, че съществува глагол, който означава, цитирам, „излизам в открито море с кораб“.
Всеки език има своите граматически и пунктуационни особености, своя собствена структура на изречението. Например в немския език съществуват глаголи с делими представки, които стоят в изречението по точно определен начин – на второ място след подлога е спрегнатият в съответното време инфинитив на глагола, а делимата представка отива в края на изречението. Мисленето на чужд език обогатява много човека. С право е казано, че границите на нашия език са граници на нашия свят. За да знаем повече, за да разбираме по-добре, за да мислим по-цветно, за всичко това спомага чуждоезиковото обучение.
Нека не се ограничаваме, нека живеем по-интересно, нека да възприемаме себе си и околните в цялата ни пълнота и разнообразие. Родният език винаги ще бъде специален и скъп за всеки човек, но за да го оценим истински, трябва да познаваме и други. Това ще ни направи по-истински и пълноценни хора.