Върнете град Сливен на истинските собственици – гражданите на Сливен!
Искам да участвам с моята активна гражданска позиция в процеса по премахване на предопределеността, която се налагаше на сливналии преди и по време на изборите от високите етажи на властта. Не може открито да се защитава и толерира съсипването и разграбването на цял един град. Не може да се дава гръб на един човек, който за 8 години ограби сливналии в пряк и преносен смисъл. Не може това да се нарича “грешка ” и да се обещава:”Ама той ще си оправи грешките!”. Ако държавната власт открито защитава и застава зад гърба на ЛЕЧКОВ, ние сливналии предлагаме да си го вземат в София, в някое министерство и да “ритат топки “- там. Може да го вземат треньор по футбол на длъжност към Министерски съвет. Сливен не е футболна топка, с която да се разиграват експериментално пасове наложени от ГЕРБ, БСП, АТАКА, или друга партия в Сливен и да се целуват по голите потни “футболни” глави. Сливен е на сливналии! Да си върнем нашия град, да си върнем честта и достоинството на граждани! Да докажем че сме достойни българи! Гражданите на град Сливен изразиха своето недоволство от политиката не само на кмета ЙОРДАН ЛЕЧКОВ, но и недоволство от безразличието и подкрепата на ДЕСИСЛАВА ТАНЕВА, депутат и регионален председател на партия ГЕРБ за Сливен. Против тези личности бяха изразени протести чрез подписка, събрани само за 4 дни 23 907 подписа, които са предадени и входирани официално в Министерски съвет и на други места. Сливналии не приемат и протестират против политическите “совалки ” на Цветан Цветанов и други политически личности подкрепящи и толериращи некадърността, корупцията и злоупотребите в Сливен – на всички общински нива… Обществена тайна е, че обществените поръчки се “печелят” винаги от “Гради”ООД, “БИЛДИНГ”, МОНОЛИТ-БИНДЕР” и т.н. – фирми “обслужващи” интересите на кмета. Аз съм скандализирана от едноличното решението на Бойко Борисов, от от последввалата позицията на управляваната от него партия ГЕРБ, от позицията на заемания от него висок държавен пост -министър-председател, скандализирана съм от начина по който той изказа публично своята подкрепа за личността на ЙОРДАН ЛЕЧКОВ и обяви че това е кандидатът на ГЕРБ за Сливен! Независимо от присъдата и скандалите около личността на кмета! Тези думи на Бойко Борисов прозвучаха скандално и подействаха като “леден” душ, който”отрезви” сливенското гражданство и даде още по-голям тласък на недоволство в града. Градът е облепен с осмиващи плакати против ЙОРДАН ЛЕЧКОВ – той ни гледа от всеки ъгъл и стълб!Тези грозни плакати са навсякъде разлепени. Интересно е защо се случи така, че министър-председателят застана против целия град Сливен? В името на какво? В името на какви морални или човешки категории? Бойко Борисов каза пред цяла България, че ЛЕЧКОВ вероятно е направил грешки, но ще ги оправи. Вероятно се е имало предвид мъдрото обкръжение и ръководство на партия ГЕРБ. Когато един човек няма обществени и човешки морални качества никой не може да го спаси ! Въпреки че цялата партия е станала на крак-в защита на вече бившия кмет Йордан Лечков! И БОГ не може да го спаси от блатото, в което е нагазил за осем години кметуване! Тази “ПОДКРЕПА” оказана от министър-председателя пред цялата държава, тези фотоси с ЦЕЛУВКИ по голото потно чело на Лечков, тези “совалки” между София и Сливен на известни партийни личности вече намирисват на “обявяване на война” на сливенската общественост и на кореняците сливналии, за които не останаха зелени площи с градинки за отмора в центъра или в крайните квартали, които да не са “погребани” по времето на осемгодишното кметуване на ЙОРДАН ЛЕЧКОВ. Не останаха дървета в града! Те бяха безмилостно унищожени, нарязани и отправени в неизвестна посока на известни доверени фирми. Не останаха реки! Всичко тотално “помляно” и унищожено от един “ритнитопковец” почиващ на старата си слава и пари отпреди 100 или малко повече години! Сливен напомня за един “гробищен парцел” по време на война! Сливен вече не е “град на 100-те войводи”, а “град на 100-те скандала”! Скандали предизвикани от некадърно и корумпирано управление! Сливен прилича на Бейрут – разкопан,”поломен”,”разграбен” – безмилостно и тотално ! И то не само градът е разграбен ! Прочутите сливенски “Сини камъни” не останаха незабелязани от кмета. Дългата ръка на човешката ненаситност и лакомия стигна и до Балкана! Територии и обекти в планината се разграбват законно и незаконно. В Сливен се носят легенди за богатството на ПАНАЙОТ ХИТОВ оставено на наследниците му. Говори се, че отдавна се водят дела за 7 000 дка от “Сините камъни”,за които имат “претенции” настоящите наследниците на Панайот Хитов – КЛАНА ХИТОВИ – най-известната комунистическа фамилия от времето на Тодор Живков чак до днес! Тази фамилия има законна представителка в Народното събрание. Това е депутат от БСП адвокат, ДИАНА ХИТОВА, съпруга на починалия миналата година окръжен прокурор ПЕЙЧО ХИТОВ. Тези законни наследници /баби, синове, снахи, внуци и правнуци/ доказват в съда, че са законни наследници на 7000 дка от планината – собственост на хайдутина ПАНАЙОТ ХИТОВ. Към мераците на комунистическия клан ХИТОВИ ще добавим и заграбването на АЛПИЙСКИЯ ДОМ, построен специално за Тодор Живков и други обекти от присвоени и заграбени от клана ЛЕЧКОВИ Не става ясно как се е стигнало до придобиване на собственост от 7000 дка от сливенския хайдутин Панайот Хитов? В онази далечна епоха – за щастие на наследниците му – Панайот Хитов,известен хайдутин и закрилник на народа, незнайно откъде и как се е сдобил с големи богатства и територии от земя,ливади и кашли в Сливенския Балкан известен като “Сините камъни. Завещал на своите наследници торби със злато и стари нотариални актове, пазени от наследниците в “тайници”. Такова богатство ще стигне до “девето коляно”? Друг е въпросът за социалистическите превилегии на едно семейство, за което по време на социализма името на роднината-хайдутин ПАНАЙОТ ХИТОВ им отваряше всички врати за най-високи служби в йерархията на БКП – за фамилията се предоставяха само директорските постове и специални превилегии за съветнически службички към първите секретари на ОК на БКП. Превилегии съществуващи до ден днешен за целия КЛАН ХИТОВИ. Само че сега към превилегиите се прибавя и голямо богатство – територията на най -красивото и посещавано място за отдих от сливналии – “СИНИТЕ КАМЪНИ”,” КАРАНДИЛА, АЛПИЙСКИЯ ДОМ НА ТОДОР ЖИВКОВ. Сега се води “война” между КЛАНА ХИТОВИ и КЛАНА ЛЕЧКОВИ. За да се докаже кой е “законен” собственик на “Сините камъни”? Град Сливен няма нужда за кмет компрометиран човек ! Имаме нужда от, доказани, кадърни хора, които трябва да започнат цялостно възстановяване собствеността и красотата на един красив в миналото град. Възвръщане на законната собственост на града, която е заграбена или унищожена. Единственият булевард без дупки води до частните хотели и имоти на ЙОРДАН ЛЕЧКОВ. Спирките са ремонтирани само до тях. Последната “нормална ” автобусна спирка е пред хотел “Империа”. Отстоящата на 200 метра прочута в близкото минало спирка “Андреева чешма” във Вилна зона е напълно порутена. Самата Вилна зона е потънала в мръсотия и безстопанственост от страна на общината. Няма никакви контейнери за сметосъбиране, а колите по сметоизвозването започват сметоизвозването всяка сутрин от хотелите на ЙОРДАН ЛЕЧКОВ. Всичко що стига до частните хотели и имоти на клана ЛЕЧКОВИ е чудесно организирано и точно. Останалите улици в града, Вилна зона и околностите са руини и тотална мръсотия. Гражданите на Сливен не са важни. Че как иначе би се изградило такова кметско самочувствие като всички “големци” ритат топка с него и го целуват по голата глава. Бизнесът в Сливен е в разпад! “Хляб” има само за поставените лица и доверените фирми на кмета Лечков. За тях няма закон. Дават се разрешителни да рушат и копаят в частни дворове. Без съгласието на стопаните, но с разрешение на кмета незаконното става законно.
Дора Апостолова – Райкова Сливен
Служител на Сливенската патриаршия се гаври със семейство инвалиди като ги нарича „Паразити” и „Луди за въдворяване”
Владиката Йоаникий карал хората, които търсят помощ, да се подписват на празни ордери за дарение
Един грозен скандал преди време пред Сливенската митрополия между църковен служител и семейство инвалиди разбуни духовете и постави началото на една безконечна война между потърпевшите и сливенския владика Йоаникий. Читатели на „Шоу”, възмутени от видяното, написаха писмо до вестника на народа и с потрес описаха случилото се. Потърсихме униженото семейство, което беше толкова изплашено, че се страхуваше дори да произнася името на дядо владика Йоаникий.
Всъщност драмата се разиграва преди около 7 месеца. Семейство Апостолови търси помощ. Съпругът е с тежък инсулт и инфаркт, половинката му е с куп други болести. Пред Сливенската митрополия ги среща случайно архиереският наместник Панайот Чакъров от Ямбол. За какво ли чак толкова го е помолил болният човек, лежащ в стара лада, облепена с инвалидни стикери, та Светиня му се е разлютил като уличен гамен и е отровил с клетви и обиди болните хора.
Така смачканото от обществения скандал семейство Апостолови решават да се жалват до владиката Йоаникий, когото познават лично са продавали книгите му. Нещо повече – преди време семейството е дарило на Сливенската митрополия 5 броя екзотични 30-годишни палми. Дарението е оценено на стойност 10 000 лева, а семейството е платило над 200 лева за камион и превозване до митрополията. Но явно добрите дела бързо се забравят, защото в едно от интервютата си владиката отрича да е получил такова дарение от семейството, въпреки, че самият той им е издал документ.
Това както и да е. В случая по-важно е другото – жалбата, в която семейството настоява поне за извинение, се обръща в оръжие срещу самите тях. Директорът на дирекция „Вероизповедания” към Министерския съвет Емил Велинов, вместо да излезе от кабинета си и да види какви ги вършат божиите пастири, изпраща жалбата при хората от които семейството се жалва. Без отговор остава и жалбата до Светия синод и лично до патриарх Максим. Най-вероятно и от там проверката е възложена на проверяваните. И животът на оскърбените става ад. Заплашват ги със съд, с отмъщение, с отлъчване от църквата.
ЦЪРКВАТА НЕ СПРА ДА СЕ ГАВРИ С ГРАЖДАНСТВОТО
Това твърдят не само семейство Апостолови, които са наречени от божиите служители „Паразити” и „Хора за въдворяване”. Това твърдят и служители в самата партиаршия, които приглушено разказват за ежедневните скандали в светия дом, но когато ги питаме за имената, млъкват като мумии. Страхуват се от тежката мъст на владиката Йоаникий.
Когато преди време един политик наложи „модата на октоподите” се оказа, че октоподите размахват пипала и в Сливенската митрополия, твърдят запознати с делата на Божиите хора.
„Яростната война срещу нас започна отколешният познат, на мен и на родителите ми, владиката Йоаникий, с болка разказва Дора Апостолова, защото отправих жалба за гаврата с нас до Светия синод. Но никой, по никакъв начин не даде знак, че има такава жалба и отговор не получих. Изглежда светите отци имат много по-важни Божии дела, за да се занимават с едни унижени и оскърбени инвалиди. Аз обаче продължавам да чакам поне извинение от тези висши „божии” служители – ставрофорен иконом Панайот Чакъров и Сливенският митрополит. Скандалът толкова се разрасна, че започнаха да ме търсят служители на епархията, за да ми разказват какви ги вършат в митрополията и с какви съмнителни хора се е обградил Йоаникий. За него аз станах „персона нон грата”, той категорично отказваше да ме приеме в митрополията. Когато му звънях, за да питам какво става с жалбата ми той не вдигаше телефона си. Истина е, той помогна с няколко дребни суми за лечението на съпруга ми в София и в Одеса, но продължавам да съм притеснена от факта, че ме караше да подписвам празни ордери с извинението, че му предстояло да приеме много хора и нямал време да вписва сумите. Днес не знам какви суми са попълнени след мене в тези ордери…
ВЛАДИКАТА НАЛАГАЛ МЪЛЧАНИЕ ЧРЕЗ КЛЕТВИ В ИЗПОВЕДАЛНЯТА
Не е тайна, че когато „милостивия” Божи служител давал някому дребна сума като милосърдие, най-напред го прекарвал през собствената си спалня и от там го вкарвал в изповедалнята като го принуждавал да повтаря клетвата, която той самият му диктува. Клетвата, разбира се, била измислена лично от Йоаникий и гарантирала пълното мълчание на човека, намерил смелост да потърси помощ от църквата. Въпреки клетвите обаче тайната не остава скрита.
Днес между църковните служители упорито се носи мълвата, че грубиянът Чакъров е дясната ръка на Йоаникий, че той е ковчежникът му по време на църковните събори и, че тяхното приятелство е финансово укрепено. В Лечковата губерния се знае, че Сливенската митрополия е като манна небесна за цели фамилии, които при всички случаи попадат в графата „Конфликт на интереси”, но няма кой да извърши проверката. Една от доверените фамилии на владиката е тази на поп Янко, който с двамата си сина млади попове и попадията – счетоводителка в митрополията, отдавна са под голямата сянка на Божия наместник. Със същата привилегия се ползва и личният шофьор на владиката, Петко, който освен, че шофира скъпото му возило, е и снабдител, а пък съпругата му е продавачка в църковния магазин до митрополията. А като влезеш в този магазин винаги те лъха на готвени манджи. Отлично запознати със ситуацията твърдят, че това семейство в църковния двор са отгледали и децата, и внучките си. Там готвят, там почиват, там се хранят, в църковния двор правят всичко. В последно време из Сливен упорито пълзи мълвата, че дъщеря им и зет им, вече адвокати, са заели втория етаж до църковния магазин за личните си адвокатски кантори, макар че имотът е на митрополията. А как иначе, нали имат протекциите и разрешението на самият владика.
ЛЮБИМАТА ДЕСТИНАЦИЯ НА ДЯДО ВЛАДИКА Е БУРГАС
Там Светиня му открива летния сезон, там открива с църковни песнопения богатите хотели по Черноморието, около Слънчев бряг и Свети Влас. Освещва с голямо удоволствие яхтени пристанища, които сега държавата разрушава, обявявайки ги за незаконни. Там не подаряват „мижави” палми като тези на онова семейство инвалиди, там даровете си заслужават. От къде иначе и владиката и дясната му ръка Чакъров ще се возят на луксозните си коли. Толкова богата ли е църквата?
И понеже стана реч за даренията в името на Бога и на църквата, ще обърнем внимание на още едно дарение. Майка и дъщеря от Сливен даряват много красиви плетива на църквата, над които си вадят очите по цели нощи. Вместо благодарност дядо Владика слага крак на вратата на митрополията, за да не може да влезе вътре възрастната жена. Когато тя бере душа в реанимацията, нейната дъщеря, също дарителка, моли дядо Владика за благословия и спасение, Светиня му ръси бисерния израз: „Тя майки ти все умира! Пък още е жива…” На другия ден жената си отива от тази земя, обещавайки приживе имота си на митрополията. Тогава младите свещеници се втурват да помагат на семейството, уверявайки го колко лош е владиката Йоаникий и колко те са добрички.
Днес много от християни от Сливен са се оттеглили от тържествените богослужения на дядо Владика, защото са видели колко лукав и нечестен е той към слабите и болните. И колко услужлив и отзивчив към богатите. Въпреки това владиката е удостоен със званието „Почетен жител на град Ямбол”. Сливналии са убедени, че този мирски дар му е издействан от верния му съратник свещеник Чакаров. Наскоро в Сливен беше подета и подписка с призива дядо Владика да върне почетното звание, защото му е връчено от кмета на Ямбол, който в момента е следствен и няма право да раздава каквито и да било отличия. Подписката приключи така, както започна и не стана ясно кой и „счупи краката”. Хората предполагат, че това е дело на секретаря на митрополията Вълкан Янев. Този, за когото се говори, че с владиката го свързва твърде нежна, мъжка дружба.
Днес дядо Владика е един от претендентите за престола на Максим. Преди няколко дни, в едно телевизионно предаване той се беше наместил до лявото рамо на Бойко Борисов. Това е един от знаците, че Светиня му се готви да седне на стола на Максим, когото вестникари бяха погребали преди време и у Йоаким покълна надеждата, че неговото време иде. Но патриарх Максим не издържа и се провикна: „Жив съм! Жив съм!” И отправи покана за нова литургия…
РУШАТ СЕ ЗНАКОВИ ЦЪРКВИ
Хората от Сливен и близките села страдат за изоставената и напълно срината църквичка „Свети Георги”, в която на едноименния хълм са се събирали хората от целия град, за да слушат проповедите на тогавашния митрополит Калиник. От тичане към морето за освещаване на супер луксозни хотели и незаконни яхтени пристанища Светиня му няма време да обърне внимание на рушащите се църкви и манастири. Налага се да попитаме: Какво прави Сливенската митрополия за историческото манастирче „Света Богородица” на Петрова нива? Или за другия самосрутващ се манастир в Странджа „Свети живоприемни източник”, който се намира на 4 километра от село Голямо Буково? От няколко години от партиаршията обещават, че манастирите ще бъдат реставрирани, че оправят разбитите пътеки до тях и ще сложат указателни табели, но нищо такова не се случва. Оставен е само един монах на доизживяване и толкоз. Обяснението на дядо Владика е, че няма пари. А откъде тогава се намират пари за богати трапези и банкети? От къде са парите са луксозните църковни лимузини? Отговор на тези въпроси няма.
Няма извинение към омерзените инвалиди, както не се извиниха и на човека с инвалидната количка, който беше изгонен от Троянския манастир.
А какво казва Божието слово: „Обичай ближния си!” Явно Бог е забравил да добави към тази си препоръка :”Ако има какво да му вземеш!” И след като Бог е забравил да довърши мисълта си, Сливенският митрополит е допълнил пропуснатото.