През почивните дни на декември 1997 година в Киото, Япония, повечето от страните на планетата подписаха документ, налагащ съществено съкращение на изхвърляните вредни газове в атмосферата. Протоколът от Киото (както е познат в наше време) трябваше да предотврати т. нар. парников ефект, което на практика е, да го наречем, пълно замазване на очите на населението и от 4 години насам започна да се говори все по усилено на тази тема.
Повишаване на температурите действително се наблюдава почти до последното десетилетие на миналия век. Последните няколко години се засилва все повече. Но е предизвикано не от парниковия ефект. В наше време редица учени твърдят, че затоплянето е свързано с бавното излизане на планетата от т. нар. малък ледников период, примерните срокове на който се измерват на 1350-1850 години.
Съществува обаче мнение, че миналия малък ледников период през годините е „репетиция“ за по-голяма климатична катастрофа. Но и тази репетиция изглежда впечатляващо. Ето някои факти:
Спускащите се от склоновете на Алпите ледници в началото на малкия ледников период погребали под себе си значителна част от европейските лозови насаждения (Може би тази е причината в някои части на нашата страна лозарството – наследено и познато от тракийски времена, да изчезне или малко да се практикува – по полупланинските части на Западна България – Бел. прев.)
В Гренландия от няколко години насам съществено се увеличава ледената активност, което води до обезлюдяваното на огромния остров и дилемата е какво ли ще последва през 2014 година. Някои от поселищата на викингите буквално са погребани под ледовете. В наше време самото име Гренландия – зелена страна, земя е доста абсурдно. Разбира се, само за тези, които не са запознати за миналото на острова.
В историческите източници през годините е фиксиран фактът, че сняг е валяло над такива слънчеви градове на Италия, като Падуа и Венеция. Дебелината на снежната покривка е достигнала до 30-40 см, до коляно. Във Венеция замръзнали много улици и канали. Знаменитите венециански гондолиери започнали да използват лодките си като шейни или на практика оставали без работа. С времето, когато температурата започнала да се повишава, пресметливите италианци усвоили и пързалянето с кънки по празниците и по улиците се появили карети с плазове. В днешно време и там се вие люта зима и хората през почивните дни продължават традициите с пързалянето на кънки.
Проливът, разделящ Швеция и Дания, бил скован от лед. Морските връзки между двете страни се прекъснали. Но веднага се намерили предприемчиви търговци, които прекарвали по замръзналата повърхност на морето големи кервани със стоки.
Още любопитни факти относно историята през годините, календарите и почивните дни можете да прочетете в блога ни.