Сутринта без кафе е като салата без подправки – за някои пиенето на горещата напитка е дори ритуал, който прави деня по-ароматен и свеж.
Интересна е историята на зърната, които виждаме в платнените чували в магазина – те идват от далечни страни, минават през ръцете на професионалисти, претърпяват стоически термична обработка, пропътуват хиляди километри и чак накрая се озовават в близката бакалия.
Всичко започва от страни като Бразилия, Индонезия и Виетнам (за самолетни билети до тези страни – Air France и Bulgaria Air), които са най-големите производители на кафе в света, с износ от над 60 000 чувала сурово кафе годишно. Дългият и уморителен труд по събирането и избирането на годните зърна от кафеното дърво в миналото е бил извършвана на ръка, но днес се прави и от машини. След като се съберат, те се изпичат – процесът започва, когато сърцевината на зърната достигне температура от 200 градуса. Тогава започват да се отделят ароматни субстанции, а нишестето се карамелизира и затова се получава характерният кафяв цвят и богат вкус.
Има два основни сорта кафе – арабика и робуста. Първото е с по-голям дял от производството, но пък робустата е с по-плътен вкус и далеч по-високи стойности на кофеиновото съдържание, което го прави идеален сорт за смеси за еспресо с богата пяна. Начинът на приготвяне зависи от вкусовите предпочитания, като най-разпространеният метод е чрез кафеварка. Днес все по-достъпни стават и домашните машини за еспресо, които приготвят и други напитки с кафе – лате и капучино, а за тези, които го предпочитат студено – шейкове с кафе или айс кафе.