≡ Menu

Рекламата като неоспорима индивидуалност

Тъй като от няколко години работя в сферата на рекламата, започнах да се замислям какво всъщност е рекламата, кой и защо я прави? Тя ни залива отвсякъде и до такава степен ни е втръснала, че всеки път оставя нещо като лош вкус в устата, или е прекалено вулгарна, или твърде кичозна, или суха и скучна, дори унижаваща клиентът, който я гледа и уж трябва да купи. Често наподобява дебел чичко с широк врат, удобно излегнал се в кожения си стол, с повреден от алкохола черен дроб, който с едната ръка държи дистанционното, за да сменя поп фолк каналите на огромната си плазма, а с другата ръка навиква изтормозените си служители по мобилния си телефон. Защото този дебел чичко, замогнал се по някакви нечестни и неясни начини през 90-те години, си мисли, че може всичко и че знае всичко за всичко. Тъй като той държи парите и това го прави всемогъщ. И в крайна сметка кой създава реално рекламата-пак той – тоест някой работещ за него, изпълняващ неговите желания и вслушващ се в неговия “вкус” (та нали бизнесът е негов, а той знае най-добре). И така отвсякъде ни залива една смесица от пошлост, вулгарщина и безвкусица, защото рекламата един вид следва чалга културата и мисленето, модата от 90-те.

Стремейки се да изляза от тази българска псевдо корпоративност, реших да създам www.photowishes.eu , една платформа, чрез която да правя различна реклама и да изявя творчеството си по един свободен и истински начин. Предлагам на клиентите, това което съм извършвала като услуги до момента и в което знам, че съм добра. За мен рекламата трябва да е изкуство, да прави светът ни по-красив, а изкуството има нужда от свобода, за да диша, за да го има. Силно се увличам по фотографията и обичам да използвам снимков материал, който аз съм подготвила за конкретния проект. Друг важен аспект за мен е посланието-рекламата трябва да носи послание, да придава смисъл, както е с добрия разказ например.

Забелязвам, че в последно време има една засилена тенденция хората да бягат от офиса и от работата с фиксирано работно време и да търсят своя начин да реализират потенциала си. Силно вярвам, че този порив за свобода ще ни направи по-щастливи и така малко или много ще промени света, като го превърне в едно по-приятно място за живеене.

{ 0 comments… add one }

Leave a Comment

error: Content is protected !!