Какво представлява синдромът на Аспергер?
Синдромът на Аспергер е невробиологично заболяване, което представлява доста разпространено нарушение, регистрирано най-често в детска възраст. Понякога може да бъде погрешно наричано болест на Аспергер, но това всъщност не е заболяване, а състояние, при което социално взаимодействие е затруднено.
Има ли нещо общо между синдрома на Аспергер и заболяването аутизъм?
Въпреки че има някои прилики между, лицата с Аспергер обикновено имат сравнително добро ниво на интелигентност. Макар че те имат изключително добро владеене на езика и много богат речник, на тях не им се отдава да използват по подходящ начин речта в социален контекст. Такива деца често говорят монотонно, с малък нюанс и интонация в гласа си.
Децата с Аспергер сами избират дали да осъществяват социални контакти. Те имат затруднения при тълкуването и изучаването на уменията на социалното и емоционално взаимодействие със средата около тях, което би могло да предизвика значително увреждане на връзките и партньорските им взаимоотношения.
Въпреки, че родителите често забелязват проблемите в ранна възраст, диагноза обикновено се поставя малко след като детето е тръгнало на училище.
Как да идентифицираме симптомите на синдрома на Аспергер?
– Липсва невербална комуникация. Хлапетата избягват жестовете, които регулират социалното взаимодействие като контакт с очите, изражение на лицето, пози на тялото или други разговорни сигнали.
– Не може да разработи партньорски отношения, подходящи за нивото на развитие
– Играе или предпочита да се забавлява далеч от другите деца и най-често само
– Липсва отзивчивост
– Страда от регресия езика, като например загуба на предварително придобити способности да казва някои думи или изречения.
– Не се забелязва реципрочност в социалните или емоционалните ситуации
– Показва обсесивна привързаност към определени обекти
– Остава непреклонно и настоява за определени ритуали, което води до силен стрес, когато настъпят промени
– Показва признаци на некоординирани движения или по-скоро движенията са тромави.
– Демонстрира признаци на повишена чувствителност. Има тенденция да се измъчва от силен шум, ярка светлина или силни вкусове и текстури.
Отношението към тези деца трябва да е много внимателно. Те не бива да бъдат игнорирани, но също така не бива да бъдат обсипвани и с прекалено много внимание. Колкото по-естествени средства на общуване се използват, толкова по-голяма е вероятността дечицата със синдрома на Аспергер да се адаптират по-бързо и успешно в съвременната среда.