Живеем в 21 век, век в който всичко се развива със стремглави скорости и размери. Развиват се технологиите, развиват се вижданията на хората, създават се дори роботи с интелект, всичко следва посоката на развитие.
Дали обаче, ние хората, като интелектуални същества, вървим напред и се усъвършенстваме? Дали с технологичният напредък, ние самите напредваме във всеки един аспект от нашия живот?
Поставяме въпросът по този начин, защото напредъкът в технологично отношение би трябвало да върви успоредно и с нашето интелектуално и духовно израстване.
Именно, тази успоредност в развитието, диктува отношението ни един към друг и особено отношението ни към хората в неравностойно положение.
Въпреки всичките опити на законодателите ни, днес все още не е уредено изчерпателно придвижването на хората с физически увреждания. Все още, не е предоставена достъпна среда, на тази част от нашето общество. Няма предпоставки и начини за придвижването им от едно място на друго. Като се вгледаме дори обществените институции не са приспособили начини за лесното движение на хората в неравностойно положение. Може би е силно казано, но обществото ни дискриминира тези хора. Институциите не им предоставят и не съдействат за тяхното свободно придвижване.
Не се съблюдават техните ежедневни нужди. Дори държавата не им предоставя среда, която да бъде лесно достъпна за тях.
Наред с всичко останало, жизнено важно за тях е именно да имат достъпна среда, да могат свободно да се придвижват и поне малко да могат да се почувстват свободни, като всички останали хора. Би трябвало да се направят и изградят необходимите рампи, платформи, асансьори, които ще им помогнат в тяхното ежедневие, в тяхното свободно движение в собствената им държава. Тези хора нямат нужда от съжаление, те имат единствено нужда от достъпна среда за тях в собствената им държава.
Нека им помогнем да станат действаща част от нашето общество, а не изолирана такава. Нека се погрижим един за друг и само тогава ще може и ще имаме право да казваме, че 21 век ни води към напредък и развитие. Нека един от аспектите на нашето интелектуално и духовно развитие да се изразява именно в толерантността, в грижата за всички хора в неравностойно положение, нека им осигурим достъпна среда за живот.
Нека всички с общи усилия се погрижим за нашите съграждани в неравностойно положение. Нека им окажем и ние, и държавата, необходимото внимание, загриженост и съдействие. Нека нашият личен напредък се изразява в по-голяма толерантност един към друг.