След много експерименти с платинени и други метални жици Едисон се връща към въглеродното влакно.
Първият успешен тест е на 22 октомври 1879 година, и е продължил 13,5 часа.
Едисон продължил да подобрява дизайна и на 4 ноември 1879 година подава документи за патент номер 223898 ( получен на 27 януари 1880 година) за електрическа крушка използваща въглеродни влакна или навити влакна свързани с платинени контактни жици.
Патентът описва няколко начина за създаване на въглеродни влакна, включително памучни и ленени конци, вълнени ленти, хартия навита по различни начини. Няколко месеца след получаването на патента Едисон и екипът му откриват, че карбонизираните бамбукови влакна могат да бъдат използвани за повече от 1200 часа.
Едисон купува патент номер 181613 за осветителната круша от Хенри Уудуърд, който е издаден през август 1876 година и получава изключителното право на канадският му патент. Тези патенти покриват карбоновите нишки в осветителните крушки с газ. През 1878 година Едисон основава Едисон Електрик Лайт Компани в Ню Йорк с няколко финансиста, сред които Дж. П. Морган и членовете на фамилията Вандербилд. Едисон е направил първата публична демонстрация на своята лампа с нажежаема жичка на 31 декември 1879 в Менлоу Парк. Това е моментът когато той казва ‘Аз ще направя електричеството толкова евтино, че само богатите ще палят свещи.’