Астмата е едно от най-често срещаните и опасни заболявания на дихателните пътища. При появата и се получава възпаление, което прави изключително трудно поемането на достатъчно въздух, като в резултат на което започват да се чуват свистящи звуци и хрипове. Важно е да се определят насоки за лечение на астма след потвърждаване на диагнозата, за да се вземат някой превантивни мерки, с които да се намали честотата на атаките до абсолютния минимум.
Формулиране на план за лечение
Това е първото нещо, което трябва да се направи. Лечението на състоянието се формулира, в зависимост от основната причина за получаване на астматични пристъпи. Замърсената околна среда и някой алергии са основните фактори за развитие на астма, макар че и психологическият стрес също може да бъде намесен в определени случаи. Според тежестта и причинителят на състоянието, астмата се определя като остра или хронична.
За острите случаи на астматичен пристъп обикновено се използват краткотрайни и бързо действащи бета агонисти, които са под формата на дозиращи инхалатори. Антихолинергичните лекарства също могат да са в помощ в случаите с тежка симптоматика. При хроничните случаи, по-често се търси поддържането на състоянието и се вземат превантивни мерки, с което се цели свеждането на пристъпите до минимум.
Тъй като всеки случай е уникален по своята същност, човек трябва да идентифицира отключващите фактори, които водят до астмата. Например, трябва да се избягва по всякакъв начин цигареният дим, домашните любимци и всички други алергени, които могат да причинят появата на пристъп.
В дългосрочен план, най-добрият вариант е употребата на глюкокортикоиди. Те са вид стероиди, които помагат за предотвратяване обострянето на астматичните пристъпи. Друг вариант е използването на дългосрочно действащи бета – адренергични агонисти, които помагат за около дванадесет часа.