Винаги, когато стане дума за циклене на паркет, се сещам за… Казармата и за тъща ми.
За казармата – защото там беше първият ми подвиг, наречен циклене на паркет. Под славеевото подсвиркване на старшината с трудов мотив: „Дилмано, дилберо, кажи ми как се сади пиперо…”
За тъща ми. Милата, Цял живот си била мечтала за такъв под. И понеже тези й щения не се били сбъднали, накара щерка си да й направя такъв. Но изчезна – дим да я няма, когато започна процедурата циклене на паркет.
Като първо поколение софиянец и аз бях виждал такива лъскави подове. Най-напред в дома на комшиите – ново замогнали се комунисти. Беше от някакво простичко дърво. Рекоха, че им напомняло землянките в партизанския отряд – и до днес не знам, какво са искали да кажат. Сигурно са нападнали някоя фабрика и са свили паркета…Но ни караха да си събуваме обувките, като им ходехме на гости.
Като пионерче зинвах от красотата на паркета в дворцовите зали на Петерхофф. Разликата, разбира се, беше огромна. Приликата обаче се коренеше в една последваща операция, наречена циклене на паркет. И от тиково дърво да е, и от най-просташки селски странджански дъб да е, цикленето на паркет е кофти работа, особено когато в ролята на твореца си ти.
Бях дневален и разсеяно зяпах през прозореца на спалното. Това не се хареса на старшина Толубски и понеже софиянците не се ползвахме с добро име в батареята, мигом реши да ми намери работа. Днес, рече, ще се научиш на циклене на паркет.
После взе едно парче стъкло и взе да стърже едно правоъгълниче. 15 минути пуфтя, най-накрая ме погледна и рече – тъй го искам, до вечерна проверка имаш време…
Зинах – чакаха ме шестдесет квадратни метра. На колене. Но по ония времена в казармата беше строго: Викаш :„Слушам, другарю старшина”. И действаш.
До обяд едвам изчегъртах 5-6 квадратни метра. Похапнал обилно, старшият намина да ме види, изсумтя недоволно, па рече дълбокомислено: „Тая работа не е като оная работа… Продължавай!” И туй не разбрах, както навремето не разбрах и моите комшии с партизанската землянка… Защо цикленето на паркет трябва да се сравнява с… Оная работа? Освен яката болка в кръста, която неизбежно се появява при продължително практикуване на „тая-оная” работа… Но споменът от първото ми циклене на паркет почти винаги се появява, колчем…
Цикленето на паркет е единствената черна точка, която записа моята тъща през всичките ни години на съвместно съжителство с нейното творение – дъщеря й. Защото на мен се падна честта да сбъдна моминската й мечта – паркет на пода в хола, че и в спалнята. Жена ми беше решила да я послушаме и аз – млад и зелен съпруг, се съгласих. Тъй си спечелих няколко години мирно съвместно съществуване. До деня, в който двете женки – майка и дъщеря, в дует обявиха – цикленето на паркета е на дневен ред! Изтръпнах – спомних си Толубски, казармата и онези 60 кв. метра… А дуетът доразви идеята си – те щели да си отидат в провинцията, щели да вземат и детето, че то цикленето на паркет си е мъжка работа…
По това време печелех добри пари, изчаках ги да заминат и задействах връзки и познати – интернет още нямаше, а и сферата на услугите не беше доста развита.
Хеле – намерих един майстор. Как? Ами просто – беше си лепнал обява на автоспирката: „Супермайстор. Циклене на паркет и боядисване – две ръце. Ефтинджосссс! 3 лева !!!” Следваше телефон, на който веднага звъннах.
Същият ден се запознах със Спиро. Звънна, без много думи нахълта в хола, завъртя мръсна подметка върху паркета и изсумтя: „На обявата пишеше циклене на паркет и 2 ръце – 3 лева… Ама на теб ще е 5 – щото много гадна дървесина бееееее… Я виж колко чепове има по блокчетата… И захабен, захабен…” Косата ми се изправи – сумата надхвърляше два пъти лимита, отпуснат от жена ми… Но понеже си бях измислил занимателна програма на свободен мъж, реших да вкарам в обръщение и скътаните от хонорарите пари за „черни дни”. И се ударихме по ръцете.
В крайна сметка след седмица и двамата ни болеше кръста, но него повече – щото в джобовете му тежаха и моите пари. Цикленето на паркет струва скъпо понякога.
Но и аз не бях капо. Освен спомените за казармата и за тъща ми сега цикленето на паркет имаше и един скрит, но сладък нюанс…