Веднага след започването на новата година хората си пожелават пожелания за нова година /пожелания за нова година може да вземете от тук, но на 1 януари е и Васильовден. Много хора поздравяват освен за новата година и всички които иман имен де на този така свят ден Васильовден /пожелания за Васильовден и 1 януари може да вземете от тук.
На 1 януари – Васильовден имен ден имат всички българи които носят следните имена: Васил, Василка, Васко, Васка, Васа, Весела, Веселин, Веселина, Вълчо. Вечерта преди Васильовден (първи януари) народът ни прави втора Кадена вечер. В Беломорска Тракия, в Гевгелийско и Воденско момците от българското население са наклаждали вечерта срещу Васильовден огромен огън, който поддържат „три дни и три нощи“. По главнята, която всеки си избира от огъня, момците са гадаели за бъдещето си.
Сравнително широко разпространено на Васильовден е и ладуването като гадаене за бъдещето на момите. Обичаят твърде много наподобява един от основните ритуали на Еньовден. Срещу Сурваки обаче това се извършва по-сдържано — липсва магично празничната атмосфера на лятната еньовска нощ. В Софийско и Средногорието ладуването се нарича „топене на пръстените“ или „василица“ и е едно от го-лемите вълнения за момите, достигнали възраст за омъжване. Обичаят започва надвечер срещу Сурваки с донасянето на менче с „мълчана вода“ (не се говори докато водата се носи от извора до къщата, в която са събрани момите). В по-голяма част от страната сурвакането се осъществява на 1 януари Васильовден от 10—12 годишни момчета и по-малки, които тръгват рано сутринта на Василовден от къща в къща, за да поздравят домакините и челядта с празник. Те потупват леко с украсените си сурвачки по гърба всеки един от присъстващите, изказвайки благопожеланието.
По някои места из Южна и Западна България домакинята по време на сурвакането хвърля зърна по пода и повтаря напевно: „Удряйте, удряйте, дечица, да има берекет тази година“. В западната част на страната, дори и до средата на настоящето столетие, а в единични селища и понастоящем има сурвакарски чети от ергени, които обикалят на Васильовден, било облечени в празнични дрехи, преметнали бели кърпи през раменете си, било предрешени като кукери домовете из селото си, а дори и в съседни села.
Тези сурвакарски чети тръгват още след първи петли сутринта на Васильовден. Сурвакарите ергени не носят крехки дрянови вейки, а яки тояги, които наричат също „сурвакници. По същество това са същите онези „коледари“ и „сурвакари“, чиито обредни игри започват още на Бъдни вечер и продължават през всички дванадесет „поганни дни“, но най-вече през празничната нощ срещу Васиьовден. Не забравяйте да поздравите с оригинални пожелания за Нова Година всички ваши приятели и всички именници за Васиьовден.
Тази информация е предоставена със любезното съдействие на най-големия сайт със Пожелания за Бъдни Вечер, Коледа и Нова Година 🙂