Бразилското Джу Джицу е изкуство, което изисква доста труд, търпение и постоянство. Така неминуемо всеки от нас, в стремежа си към бързи резултати, стига до въпроса – кой е най-бързият и продуктивен начин за да достигнем добро техническо ниво? Съществува дискусия между голяма част от практикуващите смесени бойни изкуства или различни форми на граплинг относно тренировките с кимоно или така нареченото Ги.
От една страна, традиционалистите и не малка част от трениращите, намират използването на ги по време на тренировките за изключително важно. От друга, тези които са се насочили към използването на познанията си в ММА обстановка смятат че кимоното е отживелица, която трябва да бъде премахната, за да се развива спорта. Ще обясним защо. По правилник всички бойци състезаващи се в ММА по време на мачовете си не трябва да носят никакви дрехи освен шортите си (Бразилско Джу Джицу в ММА). Това отнема възможността на много хора, свикнали да използват познатите ни приоми с кимоно – техники използващи ревер и/или ръкав, както и всякакъв вид дърпане и контролиране чрез материята.
Това от своя страна ограничава арсенала от техники и прави живота на свикналите да използват кимоното доста тежък, тъй като ги лишава от безценни инструменти. На пръв поглед определено има истина в тази теза. Но нека да разгледаме различните гледни точки в детайл. При използване на кимоното самата игра се различава доста от така нареченото “но ги”. Понеже и двамата практикуващи носят ги, скоростта и плътността на техните движения са различни. Изпотяването и произлизащото хлъзгане, или просто бързината породена от самата липса на дрехи не съществуват, като това прави схватката далеч по-бавна и по-стратегическа и методична.
Освен това, ги-то дава много повече варианти както за да атакуваш събмишъни посредством дрехата, така и да се защитиш от някои такива. В известен смисъл ти помага да усетиш завършеността на спорта и колкото и странно да звучи, да очакваш нещо неочаквано. Стимулира се изчистването на техниката – ако не изпълваш нещата с необходимата техническа прецизност те просто не работят. Често пропускан факт е също и възможността за неимоверно подобряване на баланса на практикуващите – възможността той да бъде нарушен посредством подобрения контрол върху крайниците предоставен на опонента, дава възможност на трениращите да развият баланса си до неподозирана висота.
При но-ги движението е по-бързо, динамично и много често хлъзгането играе голяма роля в играта. За някои, това я прави по-атрактивна за гледане, а други мислят, че този начин на практикуване би им помогнал повече за използването на уменията си в ММА среда и им дава възможност да се концентрират единствено върху техники, които предполагат липсата на облекло. Състезателите по ММА е необходимо да инвестират изключително много време и в други дисциплини като борба, кикбокс и т.н. и това до голяма степен оправдава концентриране единствено върху Но-ги. Фактите обаче говорят достатъчно – към днешна дата няма шампион в UFC, който да не тренира и с Ги, а повечето от тях притежават черни колани по класическо Бразилско Джу-Джицу, което предполага обличане на ги-то хиляди пъти..
И така, ако се базираме на история и факти, всички по-известни и доминиращи шампиони са тренирали и с кимоно. Според нас, то има ценни плюсове, които проличават в играта на практикуващия. То дава и достатъчно умения, които да подобряващата игра и когато го свалите. Неслучайно най-добрите Но-ги граплъри в света са тренирали години наред с кимоно и са шампиони и в тази дисциплина, а обратната зависимост не се наблюдава. За да си добър с ги или без, техниката ти трябва да е изчистена и прецизна.
Кимоното обаче оказва голяма помощ, особено при начинаещите, които тепърва започват да се занимават с този спорт. За много хора трениращи с ги, чувството след като го махнат е че са станали много по-бързи, по-плътни и по-точни в играта си. Нашето мнение е, че трябва да се практикуват и двете, но задължително да се набляга на играта с кимоно, за да успеят състезателите да изградят добра техника. А що се отнася до приложението при самозащита – редно е да се отбележи, че изключително рядко нападателите са голи…