Едва през 20 век започва да се чества рожденият ден, подобно на именния де, отбелязан в църковните календари. Голяма част от населението на европейските страни и до днес се отнасят към тази дата, появили се тогава на бял свят, почти равнодушно, пренебрежително и апатично.
Те не обичат да честват рождения си ден по никакъв начин, нямат нужда от пожелания за рожден ден даже и във Facebook, дори страдат и предпочитат приятелите и колегите им да не знаят за него. А в древността при някои народи при раждането на дете са плачели, че му предстоят мъки, а при смъртта са се радвали, че се е отървал от мъките.
Великобритания все още пази традиции, свързани с датата на раждането. Гостите отрано биват известявани за събитието – цели два месеца преди деня. Ако поканата пристигне по-късно, гостът може да откаже да присъства на тържеството, защото предпочита по-отрано планираните събития. Не е като простичките пожелания за рожден ден във Facebook.
На самия празник се правят предсказания за съдбата на рожденика, а на трапезата в някое определено ястие,най-често е тортата, някой от гостите може да открие монета – символ на бъдещото богатство. Всички жители на Англия, доживели до 80, 90 или 100 години, получават и поздравително писмо лично от самата кралица.
В Дания с голям трепет се отнасят към раждания ден на детето. Тогава на прозорците на дома си щастливите родители окачват знаме, като така съобщават на съседите и минувачите за радостното събитие в дома.
В Холандия всяко дете, празнуващо рожден ден, получава от учителя си ярка хартиена шапка. Задължително черпи съучениците си с лакомства, а столът му на тържеството се украсява с цветни ленти, цветя и балони с пожелания за рожден ден, получава и такива във Facebook, ако има профил там. С особен размах те отбелязват коронните години от живота: 5-та, 10-та, 15-та, 20-та и 21-ва.